— А знаменития … как се казваше тоя момък, когото направих сержант в пиемонтския полк?
— Планше?
— Да, да. Какво стана със знаменития Планше?
— Той се ожени за една сладкарница на улица де Ломбар, тоя момък обичаше винаги сладкишите; така че сега е гражданин на Париж и по всяка вероятност в тоя момент се бунтува. Ще видите, че тоя хитрец ще стане градоначалник, преди аз да стана капитан.
— Стига, мили ми д’Артанян, не падайте духом! Точно когато човек се намира отдолу на колелото, то се завърта и го издига. От тая вечер съдбата ви може би ще се измени.
— Амин! — каза д’Артанян и спря каретата.
— Какво правите? — попита Рошфор.
— Пристигнахме, а не искам да видят, че излизам от каретата ви; ние с вас не се познаваме.
— Имате право. Сбогом.
— Довиждане; не забравяйте обещанието си. Д’Артанян скочи на коня и тръгна пред конвоя.
След пет минути те влизаха в двора на Пале Роял.
Д’Артанян поведе затворника по голямата стълба, през чакалнята и коридора. Като стигна до вратата на Мазариновия кабинет, той искаше вече да доложи за себе си, когато изведнъж Рошфор сложи ръка на рамото му.
— Д’Артанян — каза Рошфор усмихнато, — искате ли да ви призная за какво мислех по целия път, като гледах тълпите, край които минавахме и които хвърляха огнени погледи на вас и на вашите четирима войници?
— Кажете — отговори д’Артанян.
— Достатъчно беше да извикам „на помощ!“, и вие с конвоя ви щяхте да бъдете разкъсани на парчета, а аз щях да бъда свободен.
— Защо не направихте това? — запита д’Артанян.
— Хайде де! — продължи Рошфор. — А клетвата за приятелство? О, ако ме водеше някой друг, тогава …
Д’Артанян наведе глава.
„Нима Рошфор е станал по-добър от мене?“ — помисли си той.
И заповяда да доложат за пристигането му на министъра.
— Въведете господин дьо Рошфор — се обади Мазарини с нетърпелив глас, след като чу двете имена — и помолете господин д’Артанян да почака: още имам нужда от него.
Тия думи зарадваха много д’Артанян. Както казваше той, отдавна никой нямаше нужда от него и това настояване на Мазарини му се стори добро предзнаменование.
А пък Рошфор застана нащрек при тия думи. Той влезе в кабинета и завари Мазарини седнал край масата, в обикновения си костюм, тоест на папски прелат; това беше почти костюмът на абатите от онова време — само чорапите и мантията бяха виолетови.
Вратите се затвориха; Рошфор погледна Мазарини с крайчеца на окото си и погледите им се срещнаха.
Министърът беше все същият: добре вчесан, добре накъдрен, добре парфюмиран и благодарение на кокетството си младолик наглед. А Рошфор беше съвсем друго нещо: петте години в затвора бяха много застарили достойния приятел на господин дьо Ришельо; черната му коса бе почти побеляла, а бронзовият цвят на лицето бе отстъпил място на почти болнава бледина, признак на изтощение. Като го видя, Мазарини поклати едва забележимо глава, сякаш искаше да каже:
— Ето един човек, който вече не е много годен за работа.
След доста продължително мълчание, което се стори на Рошфор цял век, Мазарини извади от купа книжа едно отворено писмо, показа го на благородника и каза:
— Намерих тук едно писмо, в което искате настойчиво да ви се върне свободата, господин дьо Рошфор. Значи вие сте в затвора?
Рошфор потрепера при тоя въпрос.
— Но, струва ми се — отговори той, — че ваше високопреосвещенство знае това по-добре от всеки друг.
— Аз ли? Съвсем не! В Бастилията има още много затворници от времето на господин дьо Ришельо, на които не зная дори и имената.
— Да, но аз съм друго нещо, ваше високопреосвещенство! И вие ме знаехте, защото именно по ваша заповед бях преместен от Шатле в Бастилията.
— Така ли мислите?
— Уверен съм в това.
— Да, наистина, струва ми се. че си спомням; не отказахте ли на времето да отидете в Брюксел по работа на кралицата?
— А, а! — каза Рошфор. — Значи това е истинската причина? А аз я търся от пет години. Какъв съм простак! И не се досетих!
— Но аз не казвам, че това е причината за вашето арестуване; да се разберем добре, само ви задавам тоя въпрос, нищо повече: не отказахте ли да отидете в Брюксел по служба на кралицата, а се съгласихте да отидете там по служба на покойния кардинал?
— Точно защото бях там по служба на покойния кардинал, аз не можех да отида повторно по служба на кралицата. В Брюксел ме заведе един ужасен случай. Това беше по времето на заговора на Шале1. Бях там, за да заловя преписката на Шале с ерцхерцога и тогава, когато ме познаха едва не ме разкъсаха на парчета.
——
1 Шале — любимец на крал Луи XIII; участвувал в заговор среЩУ кардинал Ришельо и екзекутиран през 1626 г. — Б. пр.