Как можех да се върна там? Щях да погубя крали цата, вместо да й услужа.
— Е, сега разбирате как най-добрите намерения се тълкуват зле, драги ми господин дьо Рошфор. Във вашия отказ кралицата е видяла чисто и просто само отказ. При покойния кардинал нейно величество е имала причини да бъде недоволна от вас!
Рошфор се усмихна презрително.
— Аз служих вярно на господин кардинал дьо Ришельо срещу кралицата; именно от това вие трябваше да извадите заключение, ваше високопреосвещенство, че след смъртта му ще служа вярно и на вас срещу всички.
— Господин дьо Рошфор — каза Мазарини, — аз не съм като господин дьо Ришельо, който се стремеше към всемогъщие; аз съм прост министър, който няма нужда от слуги, тъй като сам е слуга на кралицата. И така, нейно величество е много докачлива; тя е узнала за вашия отказ, взела го е за обявяване на война и като е знаела колко сте необикновен и следователно опасен човек, драги ми господин дьо Рошфор, заповядала ми е да ви обезвредя. Ето как сте се намерили в Бастилията.
— Е добре, ваше високопреосвещенство — каза Рошфор, — струва ми се, че ако по погрешка съм в Бастилията…
— Да, да — прекъсна го Мазарини, — разбира се, всичко това може да се уреди; вие сте човек, който може да разбере някои работи, и след като ги разбере, да ги води добре.
— На такова мнение беше и господин кардиналът дьо Ришельо и моето възхищение от тоя велик човек се увеличава още повече, като чувам, че и вие сте на същото мнение.
— Наистина — продължи Мазарини, — господин кардиналът беше голям политик и това го издигаше много по-високо от мене, съвсем прост и искрен човек; аз съм откровен като французин — ето какво ми вреди.
Рошфор си прехапа устните, за да не се усмихне.
— И така, към целта. Аз имам нужда от добри приятели, от верни служители; когато казвам имам нужда, искам да кажа: кралицата има нужда. Аз действувам само по заповеди на кралицата, разбирате ли? Не като господин кардинала дьо Ришельо, който действуваше по собствена прищявка. Ето защо никога няма да стана велик човек като него; но в замяна на това съм добър човек, господин дьо Рошфор, и се надявам да ви го докажа.
Рошфор познаваше тоя копринен глас, в който от време на време се долавяше нещо като съскане на змия.
— Готов съм да ви вярвам, ваше високопреосвещенство — каза той, — макар че лично съм изпитал малко от това добродушие, за което говорите. Не забравяйте, ваше високопреосвещенство — прибави Рошфор, като забеляза движението, което министърът се опита да потисне, — не забравяйте, че от пет години съм в Бастилията, а през тъмнична решетка нещата се виждат погрешно.
— О, господин дьо Рошфор, казах ви вече, че не съм никак виновен за вашето затваряне. Кралицата … (гняв на жена и на принцеса, разбирате сами! Но той отминава, както и идва, и после всичко се забравя) …
— Разбирам, че тя не мисли за това, ваше високопреосвещенство, тя, която е прекарала пет години в Пале Роял. сред празненства и ласкатели; но аз ги прекарах в Бастилията и…
— О, боже мой, драги ми господин дьо Рошфор, нима си мислите, че в Пале Роял се живее много весело? Съвсем не! Уверявам ви, че и ние си имахме своите главоболия. Но да не говорим вече за това. Аз играя с открити карти, както винаги. Кажете, вие от нашите ли сте, господин дьо Рошфор?
— Разбира се, ваше високопреосвещенство, нищо по-добро не желая, но аз не съм вече в течение на нищо. В Бастилията може да се приказва за политика само с войниците и тъмничарите, а вие нямате представа, ваше високопреосвещенство, колко зле осведомени са тия хора за събитията. Аз съм все още за господин дьо Басомпиер … Той умря, господине, и това е голяма загуба. Той беше предан на кралицата, а преданите хора са рядкост.
— Не ще и дума, така е! — каза Рошфор. — Когато ги имате вие ги изпращате в Бастилията.
Мазарини запита:
— С какво се доказва преданоста?
— С дела — отговори Рошфор.
— Да, да, с дела! — замислено продължи министърът. — Но де да намерим делови хора?
Рошфор поклати глава.
— Те не липсват никога, ваше високопреосвещенство, само че вие търсите зле.
— Аз търся зле? Какво искате да кажете драги ми господин дьо Рошфор? Хайде, научете ме. Тесните ви връзки с покойния кардинал са ви дали възможност да научите много неща. О, той беше толкова велик човек!
— Ваше високопреосвещенство ще се разсърди ли, ако започна да му чета морал?
— Аз ли? Никога! Добре знаете, че на мене може да се каже всичко. Аз се старая да ме обичат, а не да се страхуват от мене.
— Е добре, ваше високопреосвещенство, в моята килия има една пословица, написана на стената с върха на гвоздей.