Кралицата протегна хубавата си ръка към кардинала и му показа един чуден камък, който святкаше на пръста й.
— Както изглежда — продължи кралицата, — той го е продал в тежка минута; продал го е, за да ме спаси втори път — да изпрати човек при херцога и да го предупреди, че се готвят да го убият.
— Значи д’Артанян знаеше това?
— Той знаеше всичко. По какъв начин? Не зная. Но най-после той го е продал на господин дезЕсар; аз видях пръстена на ръката му и го откупих; но тоя диамант е негов, господине: върнете му го от мое име. И тъй като имате щастието да се намира такъв човек при вас, постарайте се да го използувате.
— Благодаря, всемилостива господарке! — каза Мазарини. — Ще се възползувам от съвета.
— А сега — рече кралицата, сякаш изтощена от преживяното вълнение — имате ли още нещо да ме питате?
— Нищо, всемилостива господарке — отговори кардиналът с най-нежен глас. — Моля само да ме извините за несправедливите подозрения; но аз ви обичам толкова силно, че не е за учудване ревността ми, дори към миналото.
Неопределена усмивка се мярна по устните на кралицата.
— Тогава, господине — каза тя, — щом няма какво повече да ме питате, оставете ме; вие трябва да разберете, че след такава сцена имам нужда да остана сама. Мазарини се поклони.
— Оттеглям се, всемилостива господарке — рече той. — Ще ми позволите ли да дойда пак?
— Да, но утре; това време едва ли ще е достатъчно, за да се съвзема.
Кардиналът взе ръката на кралицата, целуна я галантно и се оттегли.
Щом излезе, кралицата отиде в стаята на сина си и попита Лапорт дали кралят си е легнал. Лапорт й показа с ръка спящото дете.
Ана Австрийска се изкачи по стъпалата на кревата, допря устни до намръщеното чело на сина си и го целуна внимателно. След това се оттегли все така мълчалива, като само каза на камердинера:
— Постарайте се, мили ми Лапорт, кралят да гледа по-любезно господин кардинала, на когото и той, и аз сме крайно задължени.
V. ГАСКОНЕЦ И ИТАЛИАНЕЦ
През това време кардиналът се върна в кабинета си; на вратата го чакаше Бернуен. Мазарини го запита дали не се е случило нещо ново и дали не е дошла някаква новина отвън. След като получи отрицателен отговор, той му даде знак да се оттегли.
Щом остана сам, той отвори вратата на коридора, а след това на чакалнята; д’Артанян, уморен, спеше на една пейка.
— Господин д’Артанян! — каза той тихо. Д’Артанян не се помръдна.
Господин д’Артанян! — повтори той по-високо. А Артанян продължаваше да спи.
Кардиналът се приближи до него и го побутна с пръст по рамото.
Тоя път Д’Артанян потрепера, събуди се и скочи на крака като войник под оръжие.
— Тук! — извика той. — Кой ме вика?
— Аз — каза Мазарини с лице, цъфнало в усмивка.
— Моля ваше високопреосвещенство да ме извини — рече д’Артанян, — но бях толкова уморен …
— Не се извинявайте, господине — прекъсна го Мазарини, — защото вие сте се уморили, докато ми служите.
Д’Артанян остана учуден от любезността на министъра.
— Хм! — процеди той през зъби. — Нима е вярна пословицата, че щастието идва насън?
— Вървете след мене, господине! — каза Мазарини.
— Я виж, я виж — промърмори д’Артанян, — Рошфор е сдържал думата си; само че откъде, по дяволите, е минал?
Той погледна дори в най-скритите ъгълчета на кабинета, но Рошфор го нямаше никакъв.
— Господин д’Артанян — каза Мазарини, като седна и се разположи удобно на креслото си, — аз винаги съм ви смятал за храбър и благороден човек.
„Възможно е — помисли си д’Артанян, — но много време му трябваше, за да ми го каже.“
Обаче това не му попречи да се поклони на Мазарини до земята в отговор на комплимента му.
— Е добре — продължи Мазарини, — дойде време да използуваме вашите дарби и вашата смелост!
В очите на офицера се появи светкавица от радост, но угасна веднага, защото той не знаеше накъде клони Мазарини.
— Заповядайте, ваше високопреосвещенство — каза той, — готов съм да ви се подчинявам.
— Господин д’Артанян — продължи Мазарини, — през миналото царуване вие извършихте някои подвизи…
— Ваше високопреосвещенство е много добър, като си спомня това … Вярно е, аз се сражавах не без успех.
— Аз говоря не за вашите военни подвизи — рече Мазарини. — Разбира се, те вдигнаха шум, но не могат да се сравнят с другите.
Д’Артанян се престори на учуден.
— Е добре, защо не отговаряте? — каза Мазарини.
— Чакам ваше високопреосвещенство да ми каже за какви подвизи желае да говори — поясни д’Артанян.