— Аз говоря За приключението… вие знаете много добре какво искам да кажа.
— Уви, не, ваше високопреосвещенство — отговори д’Артанян съвсем учуден.
— Вие сте скромен, толкова по-добре. Аз говоря за приключението с кралицата, за диамантения накит, за пътуването ви с трима ваши приятели.
„Е-е, дали това не е клопка? — помисли си гасконецът. — Да се държим здраво!“
И той придаде на лицето си такъв израз на смайване, на който биха завидели Мондори и Белроз, двамата най-добри комедианти по онова време.
— Отлично! — каза Мазарини, като се засмя. — Браво’ Добре ми казаха, че вие сте човекът, който ми трябва. Да видим, какво бихте направили за мене?
— Всичко, каквото заповяда ваше високопреосвещенство — отговори д’Артанян.
— Бихте ли направили за мене онова, което сте направили някога за една кралица?
„Положително искат да ме накарат да говоря — си каза д’Артанян, — ама ще видим. Той не е по-хитър от Ришельо, дявол да го вземе!…“
— За една кралица, ваше високопреосвещенство? Не ви разбирам.
— Не разбирате ли, че имам нужда от вас и от вашите трима приятели?
— Какви приятели, ваше високопреосвещенство?
— От вашите трима някогашни приятели.
— Някога, ваше високопреосвещенство, имах не трима приятели, а петдесет — отговори д’Артанян. — На двадесет години всички наричаш свои приятели.
— Добре, добре, господин офицер! — каза Мазарини. — Дискретността е хубаво нещо; но днес бихте могли да се разкаете, че сте били твърде дискретен.
— Ваше високопреосвещенство, Питагор е карал учениците СИ Да мълчат по пет години, за да ги научи на мълчание.
— А ВИе мълчахте двадесет, господине. Петнадесет години н Повече от един философпитагореец, което ми се струва достатъчно. Днес вие можете да говорите — кралицата ви освобождава от вашата клетва.
— Кралицата! — извика д’Артанян с учудване, което тоя път не беше престорено.
— Да, кралицата! И за доказателство, че говоря от нейно име, тя ми каза да ви покажа тоя диамант, който, както уверява, ви е познат и който откупила от господин дезЕсар.
И Мазарини протегна ръка към офицера, който въздъхна, като позна пръстена, подарен му от кралицата вечерта на бала в кметството.
— Това е вярно! — каза д’Артанян. — Познавам тоя диамант, който принадлежеше на кралицата.
— Добре виждате, че ви говоря от нейно име. Затова отговаряйте ми, без да разигравате повече комедии. Казах ви вече и ви го повтарям: става дума за вашето благополучие.
— Наистина, ваше високопреосвещенство крайно необходимо е да се погрижа за благополучието си. Ваше високопреосвещенство ме забрави тъй дълго време!
— Достатъчни са само осем дни, за да се поправи това. И така, вие сте тук, налице, но де са вашите приятели?
— Не зная нищо, ваше високопреосвещенство.
— Как, нищо ли не знаете?
— Не, ние се разделихме отдавна, защото тримата напуснаха службата.
— Но де ще ги намерите?
— Дето и да са. Това е вече моя работа.
— Добре! Вашите условия?
— Пари, ваше високопреосвещенство, толкова пари, колкото бъдат необходими за нашите предприятия. Много добре си спомням колко много понякога липсата на пари ни свързваше ръцете и без тоя диамант, който бях принуден да продам, ние щяхме да останем на сухо.
— Дявол да го вземе! Пари — и то много! — каза Мазарини. — Колко лесно я карате, господин офицер! Знаете ли, че в кралската каса няма пари?
— Тогава направете като мене, ваше високопреосвещенство: продайте диамантите на короната; повярвайте ми, не заслужава да се пазарим, големите дела не се вършат с малки средства.
— Е добре — каза Мазарини, — ще се помъчим да ви задоволим.
„Ришельо — помисли си д’Артанян — щеше да ми даде вече петстотин пистола аванс.“
— Значи вие ще бъдете мои?
— Да, ако приятелите ми са съгласни.
— Но ако те откажат, бих ли могъл да разчитам на вас?
— Аз никога нищо добро не съм вършил сам — каза д’Артанян, като поклати глава.
— Тогава вървете да ги намерите.
— Какво да им кажа, за да ги склоня да служат на ваша светлост?
— Вие ги познавате по-добре от мене. Обещайте на всеки в зависимост от неговия характер.
— Какво да обещая?
— Нека ми служат, както са служили на кралицата, и признателността ми ще бъде безподобна.
— Какво ще вършим?
— Всичко, защото, както изглежда, вие умеете да вършите всичко.
— Ваше високопреосвещенство, когато някой има доверие в хората и когато иска и те да имат доверие в него, той трябва да ги осведомява по-добре, не така както правите вие.
— Когато дойде време да се действува — възрази Мазарини, — бъдете спокоен, вие ще узнаете всичко.