Двамата противници тръгнаха право към Монмартърския ров; когато пристигнаха, беше се стъмнило вече; д’Артанян помоли учтиво швейцареца да му отстъпи стаята и да не се връща вече; но швейцарецът поклати глава в знак на отказ и изтегли шпагата си.
— Тогава ще пренощуваш тук — каза д’АртаняН. — Жилището е отвратително, но вината не е моя, вие сам го избрахте.
При тия думи той също изтегли шпагата си и я кръстоса с шпагата на противника.
Имаше работа със силна ръка, но ловкостта му превъзхождаше всяка сила. Шпагата на германеца не можеше да улучи шпагата на мускетаря. Швейцарецът получи две рани, преди да усети поради студа; но изведнъж загубата на кръв и предизвиканата от това слабос! го принудиха да седне.
— Така! — каза д’Артанян. — Какво ви предсказвах? Дадохте си много труд за нищо, вироглавецо! За щастие отървахте се само с петнайсетина дни. Останете тук, ще ви изпратя веднага дрехите по момчето. Довиждане. Тъкмо се сетих, настанете се на улица Мойтопгьой, в странноприемницата „При галещата се котка“: там хранят отлично, ако е все още същата съдържателка. Сбогом.
Той се завърна съвсем весел в странноприемницата и изпрати наистина пърту шините на швейцареца по момчето, което го намери да седи все на същото място, където го бе оставил д’Артанян, и все още смаян от самоувереността на противника си.
Момчето, съдържателката и цялото заведение се отнесоха с такова уважение към д’Артанян, с каквото биха се отнесли към Херкулес, ако се върнеше отново на земята, за да извърши повторно своите дванадесет подвига.
Но когато остана насаме със съдържателката, д’Артанян каза:
— Сега, моя хубава Мадам, вие знаете какво е разстоянието между един швейцарец и един благородник. Самата вие се държахте като кръчмарка. Толкова по-зле за вас, защото с това поведение вие изгубвате моето уважение и ме губите като клиент. Аз изгоних швейцареца, за да ви накажа, но няма да остана тук; аз не живея у хора, които презирам. Ей, момче! Занеси куфара ми в странноприемницата „Бъчва любов“, на улица де Бурдоне. Сбогом, госпожо.
Когато произнасяше тия думи, д’Артанян беше навярно величествен и трогателен едновременно. Съдържателката се хвърли в краката му, поиска му прошка и с нежна сила го задържа. Какво повече да се каже? Шишът се въртеше, печката бумтеше, хубавата Мадлен плачеше; д’Артанян почувствува едновременно глад, студ и любов: той прости; и като прости, остана.
Ето как д’Артанян се настани на улица Тиктон, в странноприемницата „Козичка“.
VII. Д’АРТАНЯН Е В ЗАТРУДНЕНИЕ, НО ЕДИН ОТ НАШИТЕ СТАРИ ПОЗНАЙНИЦИ МУ ИДВА НА ПОМОЩ
И така, д’Артанян се завръщаше у дома си, като изпитваше голямо удоволствие, че носи кесията на кардинал Мазарини, и мечтаеше за хубавия диамант, който някога беше негов и които сега за миг блесна върху пръста на първия министър.
— Ако някога тоя диамант падне отново в ръцете ми — казваше си той, — веднага ще го обърна в пари и ще купя някое имение около замъка на баща ми, който е хубаво жилище, но има само една градина, голяма едва колкото гробищата дезИносан; и там в цялото си величие ще чакам някоя богата наследница да се плени от хубавата ми външност и да се омъжи за мене; после ще имам три момчета; първото ще направя голям благородник като Атос; второто — славен войник като Портос; а третото — мил абат като Арамис. Наистина това би било безкрайно по-хубаво от живота, който водя; но за нещастие господин дьо Мазарини е негодник, който няма да се откаже от диаманта си в моя полза.
Какво би казал д’Артанян, ако знаеше, че кралицата беше дала тоя диамант на Мазарини, за да му го върне?
Като стигна на улица Тиктон, той завари там голяма врява; около жилището му се бяха натрупали много хора.
— Охо! — каза той. — Пожар ли има в странноприемницата „Козичка“, или сигурно се е върнал мъжът на хубавата Мадлен?
Не беше нито едното, нито другото; като се приближи, д’Артанян забеляза, че тълпата се беше събрала не пред неговата странноприемница, а пред съседната къща. Кряскаха, тичаха с факли и при светлината на тия факли д’Артанян съзря униформи. Той запита какво се е случило.
Отговориха му, че някакъв гражданин нападнал с двадесетина свои приятели една карета, конвоирана от гвардейци на господин кардинала, но че дошла подкрепа и гражданите били обърнати в бягство. Предводителят им се скрил в съседната на странноприемницата къща и сега тая къща я претърсват.