— Това е вярно — каза д’Артанян. — Е, говориш ли на някакво местно наречие?
— Нещо повече, господине — отвърна Планше, — аз зная езика; говоря фламандски.
— Че де, по дяволите, си го научил?
— В Артоа, където воювах две години. Слушайте: и той изговори нещо неразбираемо.
— Какво значи това?
— Добър ден, господине! Позволете да се осведомя за състоянието на вашето здраве.
— И той нарича това език! — рече д’Артанян. — Но няма значение, чудесно върши работа.
Д’Артанян се приближи до вратата, повика един слуга и му заповяда да каже на хубавата Мадлен да се качи горе.
— Какво правите, господине — извика Планше, — вие искате да доверите тайната ни на една жена!
— Бъди спокоен, тя няма дума да продума!
В тая минута влезе хазяйката. Тя дотича засмяна, защото се надяваше да завари д’Артанян сам; но като видя Планше, отстъпи учудена.
— Мила ми хазяйке — каза д’Артанян, — представям ви господин брат ви, който пристига от Фландрия и когото вземам на служба за няколко дни.
— Брат ми! — рече хазяйката все повече и повече учудена.
— Поздравете се със сестра си, мастер Петер.
— УНкош, гиз!ег!’ — каза Планше.
— Ооейеп йау, Ьгоег!2 — отговори хазяйката учудена.
— Ето каква е работата — рече д’Артанян. — Господинът е ваш брат, когото не познавате може би, но когото аз познавам; той е пристигнал от Амстердам; вие ще го облечете, докато отсъствувам; когато се върна, тоест след един час, ще ми го представите и по ваша препоръка, макар че той не знае нито дума по френски, аз го вземам на служба, тъй като не мога нищо да ви откажа. Разбирате ли?
— Тоест досещам се какво желаете и това ми е достатъчно — каза Мадлен.
— Вие сте безценна жена, хубава хазяйке, и се осланям на вас.
След това д’Артанян намигна на Планше, излезе и тръгна към Нотр Дам.
——
1 Здравейте, сестро!
2 Добър ден, братко!
VIII. ЗА РАЗЛИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, КОЕТО ПОЛОВИН ПИСТОЛ МОЖЕ ДА ИМА ВЪРХУ ЕДИН КЛИСАР И ВЪРХУ ЕДНО ДЕТЕ ЧЕТЕЦ
Д’Артанян тръгна по Пон Ньов, като се поздравяваше, че е намерил отново Планше; всъщност, макар че наглед правеше услуга на почтеното момче, той извличаше полза от Планше. В дадените обстоятелства не можеше нищо да му бъде по-приятно от един храбър и съобразителен слуга. Вярно е, че Планше по всяка вероятност нямаше да остане дълго време на служба при него; но и след като заемеше отново общественото си положение на улица Де Ломбар, Планше оставаше задължен на д’Артанян, който му спаси живота, или почти спаси живота, и д’Артанян нямаше нищо против да има връзка с гражданите, когато те се готвеха да започват война с двора. Това беше една пролука в неприятелския лагер, а за такъв проницателен човек като д’Артанян най-дребните неща можеха да доведат до големи дела.
В такова настроение, твърде доволен от случая и от себе си, д’Артанян стигна до Нотр Дам. Той се изкачи по стълбите пред входа, влезе в черквата, обърна се към ключаря, който метеше един олтар, и го запита дали познава господин Базен.
— Господин Базен, клисаря? — попита ключарят.
— Същият.
— Ето го там, пред олтара на Дева Мария, прислужва при литургията.
Д’Артанян потрепера от радост; струваше му се, въпреки думите на Планше, че никога няма да намери Базен; но сега, когато държеше единия край на нишката, беше уверен, че ще стигне до другия.
Той отиде и коленичи срещу олтара, за да не губи от очи човека си. За щастие литургията беше без пеене и трябваше да свърши бързо. Д’Артанян, който не помнеше нито една молитва и който не се беше погрижил да вземе молитвеник, използува свободното си време да разглежда Базен.
Базен носеше костюма си, може да се каже, колкото с величие, толкова и с блаженство. Веднага се виждаше, че е достигнал или почти достигнал върха на своите стремежи и че обкованата със сребро тояжка, която държеше в ръка, му се струваше също тъй почегна, както командирският жезъл, който Конде е хвърлил или не е хвърлил в неприятелските редици във Фрибургската битка. Външността му се беше изменила, ако може да се каже, съвсем аналогично с костюма. Цялото му тяло се бе закръглило и придобило нещо попско. Всички остри линии на лицето му бяха изчезнали. Носът съществуваше, но беше затънал в закръглилите се бузи; брадичката отиваше под гърлото; това не беше тлъстина, а някаква подпухналост, която затваряше очите; косата, подстригана под прав ъгъл и като на светец, покриваше челото почти до веждите. Нека побързаме да кажем, че челото на Базен, дори съвсем открито, беше високо към четири сантиметра.