След десет минути Мазарини влизаше в двора на замъка, който другият кардинал, предшественикът му, беше построил в Рюей за себе си.
Когато кардиналът слизаше от каретата, Коменж се приближи до него.
— Ваше високопреосвещенство, де ще заповядате да настаним господин дьо Ла Фер? — попита той.
— В оранжерийния павилион, срещу павилиона, дето е караулното помещение. Искам да се оказва чест на господин граф дьо Ла Фер, макар че е пленник на нейно величество кралицата.
— Ваше високопреосвещенство — осмели се да каже Коменж, — той моли да го настанят при господин д’Артанян, който се намира, съгласно заповедта на ваше високопреосвещенство, в ловджийския павилион, срещу оранжерията.
Мазарини се позамисли.
Коменж видя, че той обсъжда положението.
— Караулът е много силен — прибави той. — Четиридесет сигурни, изпитани войници; почти всички са немци и следователно нямат никаква връзка с фрондьорите, нито имат някакъв интерес във фрондата.
— Ако поставим тия трима души заедно, господин дьо Коменж — каза Мазарини, — ще трябва да удвоим караула, а ние не сме толкова богати със защитници, за да си позволим такова разточителство.
Коменж се усмихна. Мазарини видя тая усмивка и я разбра.
— Вие не ги познавате, господин Коменж, а аз ги познавам и по това, което видях сам, и по предания. Аз им поръчах да помогнат на крал Чарлз и те извършиха чудеса, за да го спасят; само силата на съдбата попречи на милия крал Чарлз да бъде сега сред нас, в пълна безопасност.
— Но ако те са ви служили тъй добре, защо тогава ваше високопреосвещенство ги държи в затвор?
— В затвор? — повтори Мазарини. — А откога Рюей е затвор?
— Откак в него има затворници — отговори Коменж.
— Тия господа не са мои затворници, Коменж — каза Мазарини с лукавата си усмивка, — те са мои гости, толкова скъпи гости, че заповядах да поставят решетки на прозорците и заключалки на вратите в помещенията, в които живеят — толкова се страхувам да не им дотегне да
ми правят компания. И макар че на пръв поглед изглеждат затворници, аз ги уважавам много; като доказателство за това желая да посетя господин граф дьо Ла Фер, за да поприказвам насаме с него. И така, за да не попречат на разговора ни, ще го заведете, както ви казах вече, в оранжерийния павилион; вие знаете, че обикновено се разхождам там. Е, като се разхождам, ще вляза при него и ще поприказваме. Макар че всички го смятат за мой неприятел, чувствувам разположение към него и ако е благоразумен, може би ще се разберем двамата.
Коменж се поклони и се върна при Атос, който чакаше неспокойно резултата от разговора, макар да изглеждаше спокоен.
— Е, какво? — запита той гвардейския лейтенант.
— Изглежда че е невъзможно, господине — отговори Коменж.
— Господин дьо Коменж — каза Атос, — цял живот съм бил войник, следователно зная какво значи заповед; но вие бихте могли да ми направите услуга, без да нарушавате тая заповед.
— С най-голямо удоволствие, господине — отговори Коменж. — Откак узнах кой сте вие и какви услуги сте направили в миналото на нейно величество, откак узнах
колко ви е близък тоя младеж, който тъй храбро ми се притече на помощ при арестуването на тоя стар обесник Брусел, аз съм изцяло на ваше разположение — само не мога да наруша получената заповед.
— Благодаря, господине, повече и не желая; ще ви помоля за нещо, което ни най-малко няма да ви злепостави.
— Дори и да ме злепостави малко, господине — усмихнато каза господин дьо Коменж, — все пак кажете. Аз обичам господин Мазарини толкова, колкото и вие; аз служа на кралицата, което съвсем естествено ме задължава да служа и на кардинала; но аз служа на нея с радост, а на него против волята си. И така говорете, моля ви се; чакам и слушам.
— Щом няма нищо неудобно да зная, че господин д’Артанян е тук, тогава, предполагам, също така няма нищо неудобно и той да знае, че аз съм тук, нали? — попита Атос.
— За това не съм получил никаква заповед, господине.
— В такъв случай направете ми удоволствието да му поднесете моите почитания и да му кажете, че съм му съсед. Съобщете му също така и това, което ми съобщихте преди малко, тоест, че господин Мазарини ме е настанил в оранжерийния павилион, за да може да ме посети. Кажете му, че ще се възползувам от тая чест, за да смекча малко нашето пленничество.
— Което не може да продължава — прибави Коменж. — Господин кардиналът ми каза лично, че тук няма затвор.