— Така — каза д’Артанян, — всичко се нарежда чудесно. Сега опитайте се да облечете дрехата на тоя юнак, Портос. Съмнявам се да пи стане; но ако ви е много тясна.
не се безпокойте: достатъчно е да си сложите колана за шпагата и главно шапката с червени пера.
За щастие, вторият войник беше швейцарец с огромен ръст, така че Портос можа да облече дрехата му: само на някои места шевовете се пропукаха.
В продължение на няколко минути се чуваше шумоленето на сукното. Портос и д’Артанян се обличаха бързо.
— Готово — казаха те едновременно. — Колкото за вас, другари — прибавиха те. като се обърнаха към двамата войници. — нищо лошо няма да ви се случи, ако се държите добре; но ако се помръднете, чака ви смърт.
Войниците кротуваха. По юмрука на Портос те разбраха, че работата е крайно сериозна и че съвсем не е време за шега.
— А сега — каза д’Артанян — вие не бихте имали нищо против да разберете всичко докрай, нали, Портос?
— Да, абсолютно нищо.
— Е добре, ще слезем в двора.
— Така.
— Ще заемем мястото на тия двама юнаци.
— Добре.
— Ще се разхождаме надлъж и нашир.
— И това няма да бъде зле, защото сега не е горещо.
— След една минута камердинерът ще повика войниците, както вчера и завчера.
— Ние ще отговорим.
— Не, напротив, ние няма да отговорим.
— Както искате. Не държа да отговорим.
— Значи ние няма да отговорим. Само ще нахлупим още повече шапките на главите си и ще придружим негово високопреосвещенство.
— Къде?
— Където отива, при Атос. Мислите ли, че ще му бъде неприятно да ни види?
— О! — извика Портос. — О, разбирам!
— Не бързайте да викате, Портос, защото, честна дума, вие още не знаете всичко — каза гасконецът с присмехулно-самодоволен тон.
— Какво ще стане по-нататък? — попита Портос.
— Вървете след мене — отговори д’Артанян. — Който е жив, ще види.
И като мина през отвора, той се спусна леко в двора. Портос го последва по същия път, но с по-голям труд и не тъй бързо.
Зъбите на вързаните войници тракаха от страх.
Щом д’Артанян и Портос стъпиха на земята, една врата се отвори и гласът на камердинера извика:
— Дежурни!
В същото време вратата на караулното помещение се отвори на свой ред и се чу друг глас:
— Ла Брюйер и дю Бартоа, вървете!
— Навярно аз се наричам Ла Брюйер — каза д’Артанян.
— А аз дю Бартоа — прибави Портос.
— Де сте? — попита камердинерът, очите на когото, заслепени от светлината, не можеха да различат нашите двама герои в мрака.
— Ето ни — отговори д’Артанян. И като се обърна към Портос, прибави:
— Какво ще кажете за това, господин дю Валон?
— Бога ми, ако все така върви, ще кажа, че не е лошо!
Двамата новоизпечени войници тръгнаха важно след камердинера; той ги въведе в преддверието, след това в един салон, който навярно беше чакалня, посочи им две табуретки и каза:
— Заповедта е съвсем проста: ще пуснете тук само едно лице. Чувате ли? Никой друг. Ще се подчинявате във всичко на това лице. Колкото за връщането, не можете да се излъжете, ще чакате да ви освободя.
Д’Артанян познаваше много добре тоя камердинер: той не беше друг, а Бернуен. който го беше въвеждал десетина пъти при кардинала през последните шест или осем месеца. Затова, вместо да отговори, д’Артанян измърмори „ja“ колкото се може по-малко по гасконски и по-прилично на немски.
Колкото до Портос. д’Артанян поиска и получи обещание от него да не говори в никакъв случай. Ако го изкараха от търпение, позволяваше му се вместо всякакъв отговор да изрече прословутото и тържествено tarteifle1.
Бернуен затвори вратата и си отиде.
——
1 D c f Г е u f е I (нем.) — Дявол. — Б. пр.
— Охо! — Каза Портос, като чу завъртането Ма ключа в ключалката. — Изглежда, че тук е на мода да затварят хората. Ние, струва ми се, само сменихме затвора, с тая разлика, че сме затворници не там долу, а в оранжерията. Не зная дали спечелихме с това.
— Портос, приятелю — съвсем тихо рече д’Артанян, — не се съмнявайте в провидението и оставете ме да мисля и обмислям.
— Тогава мислете и обмисляйте — отговори Портос, изпаднал в лошо настроение от това, че работите взеха такъв обрат.
— Ние извървяхме осемдесет крачки — прошепна д’Артанян, — изкачихме шест стъпала, следователно тук е, както каза преди малко моят знаменит приятел дю Валон, тоя друг павилион, успореден на нашия, наричан оранжериен. Граф дьо Ла Фер сигурно не е далеч; само вратите са заключени.