— Да, ваше високопреосвещенство.
— И колко ще ми струва това, господин д’Артанян?
— Ех, ваше високопреосвещенство, още не зная. Ще попитаме граф дьо Ла Фер за това, ако ваше високопреосвещенство благоволи да позволи. Бъдете тъй добър да отворите вратата, която води при него, и след десет минути ще узнаете всичко.
Мазарини потрепера.
— Ваше високопреосвещенство — продължи д’Артанян, — вие виждате, че ние се мъчим да водим работата колкото се може по-учтиво; но все пак сме принудени да ви предупредим, че нямаме време за губене; отворете, ваше високопреосвещенство, ако обичате, и благоволете да запомните, веднъж завинаги, че при най-малкия ви опит за бягство, при най-малкия ви вик ще се видим принудени да прибегнем до крайност и вие не трябва да ни се сърдите за това, тъй като положението ни е изключително.
——
’ Една от легендарните гадателки в древния свят. — Б. пр,
— Бъдете спокойни, господа — отговори Мазарини. — няма да направя нищо, давам ви честната си дума.
Д’Артанян направи знак на Портос да си отваря очите на четири, а след това се обърна към Мазарини и каза:
— А сега, ваше високопреосвещенство, да влезем, ако обичате.
XXX. ПРЕГОВОРИ
Мазарини вдигна мандалото на една двойна врата, край която стоеше Атос, готов да приеме знаменития си посетител, както го беше предупредил Коменж.
Като видя Мазарини, той се поклони и каза:
— Ваше високопреосвещенство нямаше нужда да идва с конвой. Честта, която ми се прави, е много голяма, за да я забравя.
— Ето защо, мили графе — обади се д’Артанян, — негово високопреосвещенство не желаеше никак да ни вземе със себе си. Но дю Валон и аз настояхме, може би не достатъчно учтиво — толкова много ни се искаше да ви видим.
При тоя глас, при тоя насмешлив тон, при това тъй познато движение, което придружаваше тоя тон и тоя глас, Атос подскочи от изненада.
— Д’Артанян! Портос! — извика той.
— Лично, мили приятелю.
— Лично — повтори Портос.
— Какво значи това? — попита графът.
— Това значи — отговори Мазарини, като се опитваше отново да се усмихне и като си хапеше устните при това, — това значи, че ролите се промениха: сега не тия господа са мои пленници, а аз съм пленник на тия господа, и не аз диктувам условията, а ми се диктуват. Но предупреждавам ви, господа, ако не ме умъртвите, вашата победа ще бъде кратка; ще настъпи моят ред, ще дойдат…
— Ах, ваше високопреосвещенство — каза д’Артанян, — не ни заплашвайте, това е лош пример. Ние сме тъй кротки и тъй мили с ваше високопреосвещенство! Хайде, да
оставим настрана недоволствата си, да престанем да се сърдим и да поприказваме приятелски.
— Нямам нищо против това, господа — отговори Мазарини. — Но като пристъпваме към обсъждане на откупа ми, не искам да смятате положението си за по-добро, отколкото е. Като ме уловихте в клопката, вие и сами се уловихте заедно с мене. Как ще излезете от тука? Вижте решетките, вижте вратите, спомнете си за часовите, които стоят зад тия врати и тия решетки, спомнете си войниците, които изпълват двора, и преценете положението. Ето, аз ще ви покажа, че действувам благородно.
„Добре — помисли си д’Артанян, — да внимаваме, той ще ни изиграе някой номер“.
— Аз ви предлагах свободата — продължи министърът — и ви я предлагам отново. Искате ли я? Най-много след един час вие ще бъдете открити, заловени, ще бъдете принудени да ме убиете, а това ще бъде ужасно престъпление, недостойно за такива благородници като
вас.
„Той е прав“ — помисли си Атос.
И като всяка мисъл, изникнала в тая благородна душа, мисълта му се отрази в очите му.
— Ето защо — каза д’Артанян. за да убие надеждата, която мълчаливото съгласие на Атос вдъхна на Мазарини — ние ще прибегнем към това насилие само в краен
случай.
— Ако, напротив — продължи Мазарини, — вие ме пуснете да си отида, като приемете свободата си
— Как можем да приемем свободата си — прекъсна го д’Артанян, — когато сте в състояние да ни я отнемете (вие сам казвате това) пет минути след като ни я дадете? И доколкото ви познавам, ваше високопреосвещенство — прибави той, — вие ще ни я отнемете.
— Не, честна дума на кардинал… Не ми ли вярвате?
— Ваше високопреосвещенство, не вярвам на кардинали, които не са свещеници.
— Тогава честна дума на министър!
— Вие не сте вече министър, ваше високопреосвещенство, вие сте пленник.
— Тогава честна дума на Мазарини! Надявам се, че съм и ще бъда винаги Мазарини.
— Хм — рече д’Артанян, — чувах за един Мазарини, който не държал много на клетвите си, и се страхувам да не би той да е някой от прадедите на ваше високопреосвещенство.