— Господине, господине — извика Мазарини, — вие нарушавате обещанието си.
— Аз? Кога съм ви обещавал нещо, ваше високопреосвещенство?
Мазарини изпъшка.
— Вие сте свободен чрез мене — каза той. — Вашата свобода беше моят откуп.
— Съгласен съм. А откупът на това неизброимо съкровище, скрито в галерията, при което може да се слезе, като се натисне една тайна пружина в стената, пружина, която измества каца с дърво и открива стълба, кажете, ваше високопреосвещенство, нима не заслужава да се поприказва и за него?
— Исусе Христе! — задъхано извика Мазарини, като сключи ръце. — Господи Исусе Христе! Аз съм загубен.
Но без да обръща внимание на охканията му, д’Артанян го улови подръка и го спусна полекичка в ръцете на Атос, който стоеше невъзмутимо долу при стената.
След това се обърна към Портос и каза:
— Хванете се за ръката ми: аз се държа за стената. Портос направи усилие, от което стената се разклати,
и на свой ред се изкачи горе.
— Не разбирах напълно — рече той, — но сега разбирам; много е смешно.
— Намирате ли? — попита д’Артанян. — Толкова по-до-бре! Но за да бъде смешно докрай, да не губим време.
И скочи при другите. Портос го последва.
— Придружавайте господин кардинала, господа — рече д’Артанян. — Аз ще изследвам местността.
Гасконецът извади шпагата си и тръгна в авангард.
— Ваше високопреосвещенство, накъде трябва да завием, за да излезем на главния път? — попита той. — Помислете добре, преди да отговорите, защото ако се излъжете, това може да има тежки последици не само за нас, но и за ваше високопреосвещенство.
— Вървете покрай стената, господине, и няма да се загубите — отговори Мазарини.
Тримата приятели ускориха крачките си, но след няколко минути се видяха принудени да тръгнат по-бавно; въпреки най-доброто си желание кардиналът не можеше да ги следва.
Изведнъж д’Артанян се натъкна на нещо топло, което се раздвижи.
— Я, кон! — каза той. — Господа, намерих кон!
— И аз също — рече Атос.
— И аз също — се обади Портос, който помнеше получената заповед и продължаваше да държи кардинала подръка.
— Но това се казва щастие, ваШе високопреосвещенство — каза д’Артанян. — Точно когато се оплаквахте, че сте принуден да вървите пеша …
Но преди да довърши, до гърдите му се допря дуло на пистолет и някой каза заплашително:
— Не мърдайте!
— Гримо! — извика той. — Гримо! Какво правиш тук? Небето ли те изпраща?
— Не, господине — отговори честният слуга, — господин Арамис ми каза да пазя конете. — Значи Арамис е тук?
— Да, господине, от вчера.
— И какво правите?
— Дебнем.
— Как! Арамис е тук? — повтори Атос.
— При малката врата на замъка. Там е неговият пост.
— Значи сте много?
— Шейсет души.
— Кажи да го повикат.
— Веднага, господине.
И като мислеше, че никой по-добре от него няма да изпълни поръчката, Гримо затича колкото му държеха краката, а тримата приятели зачакаха, като се радваха, че най-после се бяха събрали.
От цялата група само господин Мазарини беше в много лошо настроение.
XXXI. В КОЯТО ПОЧВА ДА СЕ ВЯРВА, ЧЕ НАЙ-ПОСЛЕ ПОРТОС ЩЕ СТАНЕ БАРОН, А Д’АРТАНЯН — КАПИТАН
След десет минути пристигна Арамис, придружен от Гримо и от десетина благородници. Той сияеше от радост и се хвърли в прегръдките на приятелите си.
— Значи вие сте свободни, братя! Свободни без моята помощ! Значи не можах да направя нищо за вас въпреки всичките си усилия!,
— Не се отчайвайте, мили приятелю. Което е отсрочено,
Не е загубено. Ако не можахте да направите нищо сега, ще направите друг път.
— Все пак взех добри мерки — каза Арамис. — Получих шестдесет души от господин коадютора; двадесет пазят стените на парка, двадесет — пътя от Рюей за Сен Жермен и двадесет са пръснати из гората. Благодарение на тия стратегични разположения залових двама куриери на Мазарини до кралицата.
Мазарини наостри уши.
— Но надявам се — каза д’Артанян, — че честно ги изпратихте обратно на кардинала, нали?
— А, да, толкова ще се церемоня с него! — отговори Арамис. — В едно от тия писма кардиналът обявява на кралицата, че сандъците са празни и че нейно величество няма вече пари; в другото съобщава, че ще премести затворниците си в Мельон, защото Рюей му се струва недостатъчно сигурно място. Разбирате, приятелю, последното писмо ми вдъхна голяма надежда. Устроих засада с моите шестдесет души, заобиколих замъка, приготвих конете за бягство, поверих ги на интелигентния Гримо и зачаках да ви изведат; смятах, че това ще стане не по-рано от утре сутринта, и не се надявах да ви освободя без бой. Вие сте свободни тая вечер, свободни сте без кръвопролитие, толкова по-добре! Но как успяхте да се измъкнете от тоя подлец Мазарини? Вие навярно имате много основания да се оплаквате от него.