— Не, не много — отговори д’Артанян.
— Наистина ли?
— Ще кажа нещо повече: дори трябва да се похвалим
от него.
— Не може да бъде!
— Да, да, наистина; благодарение на него сега сме
свободни.
— Благодарение на него?
— Да, той заповяда на камердинера си Бернуен да ни заведе в оранжерията и оттам отидохме заедно с него при граф дьо Ла Фер. Там той ни предложи да ни върне свободата; ние приехме и той стигна в своята любезност дотам, че сам ни показа пътя и ни доведе до стената на парка; прехвърлихме се благополучно през нея и срещнахме Гримо.
— А, добре, това ме примирява с него — каза Арамис. — И бих искал да бъде тук, за да му кажа, че не го смятах за способен на такава хубава постъпка.
— Ваше високопреосвещенство — рече д’Артанян, като не можа да се сдържи повече, — позволете да ви представя господин кавалера д’Ербле, който, както сам чухте, желае да ви поздрави най-почтително.
Той се отдръпна и смутеният Мазарини застана пред смаяния поглед на Арамис.
— Охо! — извика Арамис. — Кардиналът? Чудесна плячка! Хей, хей, приятели! Конете! Конете!
Долетяха няколко конници.
— Дявол да го вземе! — продължи Арамис. — Значи все пак съм полезен с нещо. Ваше високопреосвещенство, благоволете да приемете моите почитания! Обзалагам се, че всичко това е извършено от Портос, нали? Тъкмо навреме, бях забравил …
И съвсем тихо даде заповед на единия от конниците.
— Смятам, че е благоразумно да тръгнем — каза д’Артанян.
— Да, но чакам един човек … един приятел на Атос.
— Приятел? — попита графът.
— Ето той пристигна в галоп през храстите.
— Господин графе! Господин графе! — завика един младежки глас, от който Атос затрепера.
— Раул! Раул! — извика граф дьо Ла Фер.
За миг младежът забрави обикновената си почит; той се хвърли на шията на баща си.
— Виждате ли, господин кардинал, не е ли жалко да се разделят хора, които се обичат един друг като нас? Господа — продължи Арамис, като се обърна към конниците, които все повече и повече се събираха около него, — господа, заобиколете негово високопреосвещенство, както подобава на сана му; той ни удостоява с особената чест да пътува с нас; надявам се, че ще му бъдете благодарни за това. Портос, не сваляйте очи от негово високопреосвещенство.
Арамис се присъедини към д’Артанян и Атос, които се съвещаваха, и взе участие в разговора им.
— Хайде,, на път! — каза д’Артанян след пет минути.
— А къде отиваме? — попита Портос.
— У вас, мили приятелю, в Пиерфон. Вашият прекрасен замък може да предложи достойно гостоприемство на негово високопреосвещенство. При това има отлично местоположение: нито е много близо, нито е много далеч от Париж; оттам лесно ще могат да се установят връзки със столицата. Заповядайте, ваше високопреосвещенство, там ще живеете като крал.
— Свален крал — каза Мазарини жално.
— Войната е нещо превратно, ваше високопреосвещенство — отвърна Атос. — Но бъдете сигурен, че няма да злоупотребим с положението.
— Няма, но ще се възползуваме от него — прибави
д’Артанян.
Цяла нощ похитителите препускаха с неуморна бързина, както в миналото; мрачен и замислен, Мазарини сякаш не забелязваше това бясно препускане.
Призори бяха изминали дванадесет левги без спиране; половината от конвоя капна от умора, няколко коне паднаха.
— Днешните коне не са като едно време — каза Портос. — Всичко се изражда.
— Изпратих Гримо в Дамартен — рече Арамис. — Той трябва да доведе пет отморени коня: един за негово високопреосвещенство и четири за нас. Главното е да не напускаме господин кардинала; останалите от конвоя ще се присъединят по-късно към нас; щом минем Сен Дени, няма вече от какво да се страхуваме.
Действително Гримо доведе пет коня; собственикът на замъка, към когото се обърнаха, беше приятел на Портос и не поиска да ги продаде, както му предлагаха, а просто ги даде така. След десет минути конвоят се спря в Ерменонвил; но четиримата приятели продължиха с нов жар да препускат, като конвоираха господин Мазарини.
По пладне те влязоха в алеята, която водеше към замъка на Портос.
— Ах! — рече Мускетон, който яздеше до д’Артанян и през целия път не беше продумал нито дума. — Ах, ако щете ми вярвайте, господине, но сега за първи път дишам свободно, откак напуснах Пиерфон.
И пусна коня си в галоп, за да съобщи на другите слуги за пристигането на господин дю Валон и на приятелите му. — Ние сме четирима — каза д’Артанян на приятелите си, — ще се сменяме, за да пазим негово високопреосвещенство, и всеки от нас ще караули по три часа. Атос ще прегледа замъка и ще се помъчи да го направи непревзимаем в случай на обсада; Портос ще се погрижи за продоволствието, а Арамис за съставянето на гарнизона. С други думи, Атос ще бъде старши инженер, Портос — главен интендант, а Арамис — комендант на крепостта. През това време Мазарини беше настанен в най-хубавото помещение на замъка.