— Господа — каза той, когато го отведоха там, — надявам се, че нямате намерение да ме държите тук дълго време скрит, нали?
— Не, ваше високопреосвещенство — отговори д’Артанян, — напротив, смятаме да обявим много скоро, че сте в ръцете ни.
— Тогава ще ви обсадят.
— Имаме това предвид.
— И какво ще правите?
— Ще се защищаваме. Ако покойният господин кардинал дьо Ришельо беше жив, той щеше да ви разкаже една история за бастион Сен Жерве, в която ние четиримата с четирите ни слуги и една дузина мъртъвци се държахме срещу цяла армия.
— Такива подвизи се вършат веднъж, господине, и не се повтарят.
— Ето защо сега нямаме нужда от такова геройство; утре парижката армия ще получи писмото ни, а други ден ще бъде тук. Сражението ще стане не при Сен Дени или Шарантон, а край Компиеи или Вале Котре.: — Господин принцът ще ви разбие, както винаги ви е разбивал.
— Възможно е; но преди сражението ще закараме ваше високопреосвещенство в друг замък на нашия приятел дю Валон, а той има три замъка като тоя. Ние не искаме да излагаме ваше високопреосвещенство на опасностите на войната.
— Хайде, виждам, че трябва да капитулирам — каза Мазарини.
— Преди обсадата?
— Да, може би условията ще бъдат по-добри.
— А, ваше високопреосвещенство, що се отнася до условията, ще видите колко сме умерени.
— Е, какви са вашите условия?
— Най-напред си починете, ваше високопреосвещенство, а ние, ние ще помислим.
— Няма нужда от почивка, господа, имам нужда да зная дали съм в ръцете на приятели или неприятели.
— Приятели, ваше високопреосвещенство, приятели!
— Е добре, тогава кажете ми веднага какво искате, за Да видя дали е възможно спогодба между нас. Говорете, господин граф дьо Ла Фер.
— Ваше високопреосвещенство — отвърна Атос, — лично на мене нищо не ми трябва, а за Франция бих поискал много. Затова се отказвам и давам думата на господин кавалера д’Ербле.
Атос се поклони, направи крачка назад, облегна се на камината и остана като прост зрител на съвещанието.
— Тогава говорете, господин кавалер д’Ербле — каза кардиналът. — Какво желаете? Без заобикалки, без двусмислия… ясно, кратко и точно.
— Ваше високопреосвещенство, аз ще играя с открити карти.
— Добре, открийте ги.
— В джоба си — почна Арамис — имам програмата на условията, предложени ви завчера в Сен Жермен от депутацията, в която участвувах и аз. Да вървим по ред; вие Ще се съгласите на всички условия в тая програма.
— Ние почти се съгласихме на тия общи условия — отговори Мазарини, — следователно да преминем на частните условия.
— Значи вие мислите, че ще има и такива? — попита Арамис усмихнато.
— Мисля, че не всички ще бъдете така безкористни като господин граф дьо Ла Фер — каза Мазарини, като се обърна към Атос и му се поклони.
— Ах, ваше високопреосвещенство, имате право — отговори Арамис — и съм щастлив, като виждам, че най-после отдавате справедливост на графа. Господин дьо Ла Фер е възвишен дух, който витае над обикновените желания и
човешките страсти; той е древна и горда душа. Господин графът е изключителен човек. Имате право, ваше високопреосвещенство, ние не струваме колкото него и ние първи го признаваме заедно с вас.
— Арамис — се обади Атос, — подигравате ли се?
— Не, мили графе, не, казвам това, което мислим, и това, което мислят всички, които ви познават. Но вие имате право, сега става дума не за вас, а за негово високопреосвещенство и за недостойния му слуга кавалера д’Ербле.
— И така какво желаете, господине, освен общите условия, на които ще се върнем отново?
— Желая, ваше високопреосвещенство, да се даде Нормандия на госпожа дьо Лонгвил, с пълно и цялостно опрощение, и петстотин хиляди ливри. Желая негово величество кралят да благоволи да стане кръстник на сина й, който току-що се роди; после ваше високопреосвещенство, след като присъствува на кръщението, да отиде да се поклони на негово светейшество папата.
— Тоест, искате да се откажа от длъжността министър, да напусна Франция, сам да се пратя в изгнание, нали?