— Искам ваше високопреосвещенство да стане папа, щом се открие ваканция, и тогава ще му поискам пълни индулгенции за мене и за приятелите ми.
Мазарини направи неповторима гримаса.
— А вие, господине? — обърна се той към д’Артанян.
— Аз, ваше високопреосвещенство — отговори гасконецът, — съм напълно съгласен във всичко с господин кавалера д’Ербле, с изключение на последната точка, по която се различаваме напълно. Аз не само не искам ваше високопреосвещенство да напусне Франция, но искам да остане в Париж; не само не желая да стане папа, но желая Да остане пръв министър, защото негово високопреосвещенство е голям политик. Дори ще се постарая, доколкото зависи от мене, да се справи с цялата фронда; но при условие че ще си спомни поне малко за верните слуги на краля и ще даде първата рота мускетари на онзи, когото му посоча. А вие какво искате, дю Валон?
— Да, сега е ваш ред, господине — каза Мазарини. — Говорете.
— Аз — отговори Портос — бих искал господин кардиналът, за да почете дома ми, който му даде подслон, да
благоволи, за спомен от това събитие, да издигне владението ми в баронство и да обещае орден за един от приятелите ми при първото производство на кавалери от страна на негово величество.
— Вие знаете, господине, за да се получи орден, трябва да се заслужи.
— Тоя приятел ще го заслужи. Впрочем, ако това е абсолютно наложително, ваше високопреосвещенство ще му каже как да избегне тая формалност.
Мазарини си прехапа устните — ударът беше нанесен право в него. Той продължи съвсем сухо:
— Всичко това, струва ми се, че не съгласува много, господа; ако задоволя едните, непременно ще бъдат недоволни другите. Ако остана в Париж, не мога да отида в Рим; ако стана папа, не мога да остана министър; а ако не бъда министър, не мога да направя господин д’Артанян капитан, а господин дю Валон барон.
— Това е вярно — каза Арамис. — Ето защо, тъй като съм малцинство, аз оттеглям предложението си за пътуването в Рим и за оставката на ваше високопреосвещенство.
— Значи оставам министър? — попита Мазарини.
— Вие оставате министър, това е решено, ваше високопреосвещенство — каза д’Артанян. — Франция има нужда от вас.
— И аз се отказвам от моите искания — продължи Арамис. — Ваше високопреосвещенство ще остане пръв министър и дори любимец на нейно величество, ако се съгласи да ми даде, на мен и на приятелите ми, онова, което искаме за Франция и за нас.
— Занимавайте се само със себе си, господа, и оставете Франция да се спогажда с мене, както знае — възрази Мазарини.
— Не, не! — отвърна Арамис. — На фрондьорите е необходим договор и ваше високопреосвещенство ще благоволи да го състави и да го подпише пред нас, като се задължи да издействува ратифицирането му от кралицата.
— Аз мога да отговарям само за себе си — възрази Мазарини, — не мога да отговарям за кралицата. А ако нейно величество откаже?
— О! — каза д’Артанян. — Ваше високопреосвещенство знае много добре, че нейно величество не му отказва нищо.
— Заповядайте, ваше високопреосвещенство — рече Арамис, — ето договора, предложен от депутацията на фрондьорите; благоволете да го прочетете и да го изучите.
— Зная го — заяви Мазарини.
— Тогава го подпишете.
— Помислете си, господа, ако подпиша при сегашните обстоятелства, може да се сметне, че сте ме принудили със сила на това.
— Тогава вие ще кажете, че сте подписали доброволно.
— А ако откажа да подпиша?
— Тогава — каза д’Артанян — нека ваше високопреосвещенство се сърди на себе си за всички последици от тоя отказ.
— Ще се осмелите ли да вдигнете ръка срещу един кардинал?
— А вие, ваше високопреосвещенство, се осмелихте да вдигнете ръка срещу мускетарите на нейно величество!
— Кралицата ще отмъсти за мене, господа!
— А, не вярвам, макар и да има доста голямо желание да направи това; но ние ще идем в Париж с ваше високопреосвещенство, а парижаните са способни да ни защитят,
— Как ли се безпокоят сега в Рюей и в Сен Жермен! — каза Арамис. — Как ли се питат де е кардиналът, какво стана с министъра, де изчезна любимецът? Как ли търсят негово високопреосвещенство във всички ъгли и потайни кътчета! Какви ли коментарии се правят! И ако фрондата знае за изчезването на ваше високопреосвещенство, как ли тържествува!
— Ужасно! — прошепна Мазарини.
— Тогава подпишете договора, ваше високопреосвещенство — рече Арамис.
— Но ако подпиша, а кралицата откаже да го ратифицира?
— Аз се наемам да отида при нейно величество и да получа подписа й — отговори д’Артанян.
— Пазете се — възрази Мазарини, — в Сен Жермен съвсем няма да ви приемат така, както очаквате.