— Не се страхувайте, мили приятелю — отговори Портос. — Аз ще гледам през прозореца как ще се качите на коня и ще ви следя с очи, докато изчезнете. После ще се върна и ще седна край вратата на кардинала, край тая стъклена врата, която води в стаята му. Оттам ще виждам всичко и при най-малкото подозрително движение ще го убия.
„Браво! — помисли си д’Артанян. — Уверен съм, че и от тая страна кардиналът ще бъде пазен добре“.
След това стисна ръката на владетеля на Пиерфон и отиде при Атос.
— Мили ми Атос — каза той, — аз заминавам. Искам да ви кажа само едно: вие познавате Ана Австрийска, единствената гаранция на живота ми е пленничеството на господин Мазарини; ако го изпуснете, аз съм загинал.
— Само това съображение, мили ми д’Артанян, е напълно достатъчно, за да ме превърне в бдителен тъмничар. Давам ви думата си, че ще намерите кардинала там, където го оставяте.
„Ето това ме успокоява повече от всички кралски подписи — помисли си д’Артанян. — Сега, когато Атос ми даде думата си, мога да замина“.
Д’Артанян замина наистина сам, само с шпагата си вместо конвой и с прост пропуск от Мазарини, който трябваше да му даде достъп до кралицата.
Шест часа след заминаването си от Пиерфон той беше в Сен Жермен.
Там още никой не знаеше, че Мазарини е изчезнал; за това знаеше само Ана Австрийска, която криеше безпокойствието си дори от най-близките. В стаята на д’Артанян и Портос намериха двамата войници, вързани и със запушени уста. Веднага ги развързаха и им отпушиха устата, но те не можаха да кажат нищо освен това, което знаеха, тоест как ги бяха вмъкнали, свързали и съблекли. Но какво бяха направили Портос и д’Артанян, след като излязоха през отвора навън, войниците не знаеха също тъй, както и другите жители на замъка.
Само Бернуен знаеше малко повече от другите. Като видя, че господарят му не се връща, и като чу, че бие полунощ, той реши да проникне в оранжерията. Първата врата, барикадирана с мебели, събуди известни подозрения у него. После той излезе в коридора и видя, че всички врати са отворени. Същото видя и в стаята на Атос, отворена беше и вратата на парка. Оттук му беше лесно да върви след стъпките по снега; той видя, че стъпките свършват при стената; от другата й страна намери същите следи, после следи от копита, после следи от цял кавалерийски отряд, който се отдалечаваше по посока на Ангиен. Тогава у него изчезна и последното съмнение, че кардиналът е отвлечен от тримата затворници, защото затворниците бяха изчезнали заедно с него. Бернуен изтича веднага в Сен Жермен да предупреди кралицата за изчезването на кардинала.
Ана Австрийска му заповяда да мълчи и Бернуен изпълни точно заповедта й. Тя повика при себе си господин принца и му разказа всичко. Господин принцът изпрати веднага петстотин-шестстотин конници със заповед да претърсят всички околности и да доведат в Сен Жермен всички подозрителни отряди, които се отдалечават от Рюей, в каквато и посока да пътуват.
А тъй като д’Артанян не образуваше отряд, защото пътуваше сам, и тъй като не се отдалечаваше от Рюей, а отиваше в Сен Жермен, никой не му обърна внимание и той можа да извърши безпрепятствено пътуването си.
Когато влезе в двора на стария замък, първото лице, което нашият пратеник видя, беше все същият Бернуен, застанал на прага и очакващ известия за изчезналия си
господар.
Като видя д’Артанян, който влизаше на кон в почетния двор, Бернуен си потърка очите и си помисли, че се лъже. Но д’Артанян му кимна приятелски с глава, скочи на земята, хвърли поводите на минаващия лакей и се приближи до камердинера с усмивка на уста.
— Господин д’Артанян! — извика Бернуен като човек, който бълнува под влиянието на кошмар. — Господин д’Артанян!
— Лично той, господин Бернуен.
— А защо идвате тук?
— Да донеса известия за господин Мазарини, и то последни.
— Какво стана с него?
— Добре е като вас и мене.
— Значи нищо лошо не му се е случило?
— Абсолютно нищо. Само почувствува нужда да прескочи до Ил дьо Франс и ни помоли, господин граф дьо Ла Фер, господин дю Валон и мене, да го придружим. Ние като предани слуги не можахме да му откажем на такава молба. Снощи заминахме и ето ни тук.
— Ето ви тук.
— Негово високопреосвещенство имаше да предаде нещо тайно и строго поверително на нейно величество; такова поръчение можеше да се даде само на сигурен човек и затова той ме изпрати в Сен Жермен. Така че, драги господин Бернуен, ако искате да доставите удоволствие на вашия господар, доложете на нейно величество, че съм пристигнал, и й кажете по какъв повод.
Без да разсъждава дали гасконецът говори сериозно или се шегува, Бернуен разбра, че при сегашните обстоятелства само д’Артанян може да премахне безпокойствието на Ана Австрийска. Ето защо камердинерът отиде веднага да доложи за това особено посланичество и както предвидя, кралицата заповяда да въведат незабавно господин д’Артанян.