Д’Артанян се приближи до господарката си с всички знаци на най-дълбоко уважение.
Спря се на три крачки от нея, подгъна коляно и й подаде писмото.
То беше, както казахме вече, просто писмо, полупрепоръчително, полупълномощно. Кралицата го прочете, позна почерка на кардинала, макар написан с малко трепереща ръка, и тъй като в писмото не се говореше нищо за станалото, почна да пита за подробности.
Д’Артанян й разказа всичко с тоя наивен и простоват вид, който умееше да си придава при известни обстоятелства.
Докато той говореше, кралицата го гледаше с нарастващо учудване; тя не разбираше как може един човек да се осмели на такова предприятие и още по-малко разбираше как той се осмелява да разказва за него на тази, на която интересът и почти дългът диктуваше да го накаже.
— Как, господине! — извика кралицата, почервеняла от негодуване, когато д’Артанян свърши разказа си. — Вие се осмелявате да ми признаете престъплението си! … Да ми разкажете за предателството си!
— Извинете, всемилостива господарке, но струва ми се, че или аз се изразих зле, или ваше величество сте ме разбрали зле; тук няма нито престъпление, нито предателство. Господин Мазарини ни държеше в затвор, господин дю Валон и мене, защото не можахме да повярваме, че ни е изпратил в Англия, за да гледаме спокойно как ще отсекат главата на краля Чарлз I, зет на покойния ви съпруг, съпруг на кралица Анриет, ваша сестра и ваша гостенка, и че там направихме всичко, което можахме, за да спасим живота на краля мъченик. Ето защо ние бяхме убедени, моят приятел и аз, че тук има някакво недоразумение, на което сме станали жертва, и че е необходимо едно обяснение между нас и негово високопреосвещенство. А за да бъде от полза това обяснение, то трябваше да стане спокойно, далеч от досадните хора. Затова отведохме господин кардинала в замъка на приятеля ми и там се обяснихме. И ето, всемилостива господарке, както мислехме, така и излезе: станало недоразумение. Господин Мазарини мислел, че сме помагали на генерал Кромуел, а не на крал Чарлз, позор, който щеше да падне от нас на него, а от него и на ваше величество, подлост, която щеше да
опетни започващото царуване на вашия славен син. Ние доказахме противното на господин кардинала и същото ще докажем и на ваше величество, призовавайки за свидетел височайшата вдовица, която плаче в Лувър, където я настани вашата кралска щедрост. Той остана толкова доволен от тия доказателства, че в знак на задоволство ме изпрати, както ваше величество може да види, да приказвам с вас по удовлетворенията за нанесената ни обида, каквито естествено следва да се дадат на зле оценени и несправедливо преследвани благородници.
— Слушам ви и ви се чудя, господине — каза Ана Австрийска. — Наистина рядко съм виждала такова безочие.
— Ето — отговори д’Артанян, — сега и ваше величество се лъже относно намеренията ни, както се лъжеше господин Мазарини.
— Заблуждавате се, господине — възрази кралицата, — и аз се лъжа тъй малко, че след десет минути ще бъдете арестуван, а след един час сама ще замина начело на армията ми, за да освободя моя министър.
— Уверен съм, че ваше величество няма да извърши такова неблагоразумие — каза д’Артанян, — най-напред защото е съвсем безполезно и може да доведе до тежки последици. Преди да бъде освободен, господин кардиналът ще бъде убит и негово високопреосвещенство е толкова уверен в това, че настойчиво ме помоли, ако забележа такива намерения у ваше величество, да направя всичко възможно, за да ви отклоня от тоя план.
— В такъв случай ще се задоволя с арестуването ви.
— И това е невъзможно, всемилостива господарке, защото арестуването ми е предвидено също така, както и освобождението на кардинала. Ако утре в определен час не се върна, други ден сутринта господин кардиналът ще бъде заведен в Париж.
— Вижда се, господине, че по положението си вие живеете далеч от хората и събитията; иначе щяхте да знаете, че господин кардиналът беше пет-шест пъти в Париж, след като го напуснахме, че там се видя с господин дьо Бофор, господин дьо Буйон, господин коадютора, господин д’Елбьоф и че нито един от тях не помисли дори да го арестува.
— Извинете, всемилостива господарке, зная всичко това; ето защо приятелите ми ще заведат господин кардинала не при господин дьо Бофор, не при господин дьо Буйон, нито при господин коадютора, нито при господин д’Елбьоф, защото всички тия господа воюват само за лични облаги и господин кардиналът ще се отърве евтино от тях, като им даде това, което желаят; ще го предадат на парламента. Наистина членовете на парламента могат да се подкупят поотделно, но самият господин Мазарини не е достатъчно богат, за да подкупи всичките изведнъж.