— Това е намерението ми — отговори кралицата. — Хайде, говорете.
— Този, който уреди работата (извинете, че започвам със себе си, но по неволя трябва да си придам важността, която ми придадоха събитията), този, който уреди работата за откупването на господин кардинала, трябва, струва ми се, за да бъде наградата достойна за ваше величество, трябва да бъде назначен за командир на гвардията, например капитан на мускетарите.
— Вие искате от мене мястото на господин дьо Тревил!
— Това място не е заето от никого, всемилостива господарке; от една година господин дьо Тревил го напусна и още не е заместен.
— Но това е една от първите военни длъжности при кралския двор!
— Господин дьо Тревил беше прост гасконски благородник като мене, всемилостйва господарке, и все пак заемаше тая длъжност в продължение на двадесет години.
— Вие имате отговор за всичко, господине — каза Ана Австрийска.
Тя взе от масата един указ, попълни го и го подписа.
— Разбира се, всемилостйва господарке — каза д’Артанян, като взе указа и се поклони, — това е една хубава и благородна награда. Но на тоя свят няма нищо трайно и човек, изпаднал в немилост пред ваше величество, още утре би загубил тая длъжност.
— Тогава какво искате? — попита кралицата, като се изчерви от това, че тъй добре я разгада тоя човек, също тъй проницателен като нея.
— Сто хиляди ливри, които трябва да бъдат изплатени на тоя беден капитан на мускетарите, когато услугите му престанат да се харесват на ваше величество.
Ана се поколеба.
— А тия дни — продължи д’Артанян — парижаните предлагаха с постановление на парламента шестстотин хиляди ливри на онзи, който им предаде кардинала жив или мъртъв: жив — за да го обесят, мъртъв — за да го влачат по улиците!
— Добре — каза Ана Австрийска, — вие сте умерен, защото искате от една кралица само една шеста част от това, което предлага парламентът.
И подписа задължение за сто хиляди ливри.
— После? — каза тя.
— Всемилостйва господарке, моят приятел дю Валон е богат и следователно не ламти за пари; но спомням си, че между него и господин Мазарини ставаше дума да се превърне владението му в баронство. Дори, доколкото си спомням, това му беше обещано.
— Той не е от знатен произход! — възрази Ана Австрийска. — Ще му се смеят.
— Може би — отговори д’Артанян. — Но уверен съм в едно: който се смее веднъж, няма да се смее втори път.
— Съгласна съм и за баронството — каза Ана Австрийска.
И подписа.
— Сега остава кавалерът или абатът д’Ербле, както желае ваше величество.
— Епископ ли иска да стане той?
— Не, всемилостйва господарке, желанието му е по-просто.
— Какво е то?
— Кралят да благоволи да стане кръстник на сина на госпожа дьо Лонгвил.
Кралицата се усмихна.
— Господин дьо Лонгвил е от кралска кръв, всемилостйва господарке — каза д’Артанян.
— Да — отвърна кралицата. — Но синът му?
— Синът му, всемилостйва господарке… трябва да е също от кралска кръв като мъжа на майка си.
— И приятелят ви не иска нищо повече за госпожа дьо Лонгвил.
— Не, всемилостйва господарке, защото се надява, че негово величество кралят, благоволявайки да стане кръстник на това дете, не може да не подари на майка му, по случай черкуването й след раждането, най-малко петстотин хиляди ливри, като предостави, разбира се, на баща му управлението на Нормандия.
— Що се отнася до управлението на Нормандия, мисля, че мога да се съглася — каза кралицата. — Но нищо не мога да кажа за тия петстотин хиляди ливри: господин кардиналът ми повтаря непрекъснато, че вече няма пари в държавното съкровище.
— Ние заедно с него ще потърсим пари, всемилостйва господарке, ако ваше величество позволи, и сигурно ще намерим.
— После?
— После ли, всемилостйва господарке?…
— Да.
— Това е всичко.
— Нима нямате четвърти другар?
— Имаме, всемилостйва господарке: господин граф дьо Ла Фер.
— Какво иска той?
— Нищо не иска.
— Нищо ли?
— Точно така.
— Нима има на света човек, който не иска нищо, когато може да иска?
— Има, всемилостива господарке: господин граф дьо Ла Фер. Господин граф дьо Ла Фер не е човек.
— А какво е?
— Господин граф дьо Ла Фер е полубог.
— Няма ли той син, младеж, роднина, племенник, за който Коменж ми говори като за храбър момък и който донесе с господин дьо Шатийон знамената, взети при Ланс?
— Той има, както ваше величество каза, един възпитаник, който се казва виконт дьо Бражелон.