Господин херцог дьо Бофор се върна в двора, като получи всички удовлетворения за нанесените му обиди и всички почести, подобаващи на ранга му. Обещаха му, че ще опростят всички, които му помагаха в бягството; дадоха му адмиралски чин, по наследство от баща му, херцог дьо Вандом, и освен това парично обезщетение за къщите и замъците му, разрушени по заповед на Бретанския парламент.
Херцог дьо Буйон получи имения, равни по стойност на Седанското му херцогство, обезщетение за неполучаване на доходите от това херцогство в продължение на осем години и титлата принц както за него, така и за цялото му семейство.
Господин херцог дьо Лонгвил получи управлението на Пон дьо л’Арш, петстотин хиляди ливри за жена си и честта синът му да бъде кръстен от младия крал и младата Анриет Английска.
Арамис издействува освен това Базен да служи при тая церемония, а Планше да достави бонбоните.
Херцог д’Елбьоф получи изплащане на сумите, на които имаше право жена му, сто хиляди ливри за най-големия си син и по двадесет и пет хиляди за всеки от останалите трима.
Само коадюторът не получи нищо; обещаха му да му издействуват кардиналска шапка от папата; но той знаеше колко може да се надява на такива обещания, дадени от кралицата и от Мазарини. Обратно на господин дьо Конти, коадюторът, не можейки да стане кардинал, се видя принуден да остане военен.
Ето защо когато цял Париж ликуваше по случай връщането на краля, което трябваше да стане след два дни, само Гонди сред общото веселие беше толкова раздразнен, че веднага изпрати за двама души, които обикновено викаше, когато беше в лошо настроение.
Тия двама души бяха: граф дьо Рошфор и просякът от Сент Йосташ.
Те дойдоха с обикновената си точност и коадюторът прекара с тях една част от нощта.
XXXIV. В КОЯТО СЕ ДОКАЗВА, ЧЕ ПОНЯКОГА КРАЛЕТЕ МОГАТ ДА ВЛЯЗАТ ПО-МЪЧНО В СТОЛИЦАТА НА КРАЛСТВОТО СИ, ОТКОЛКОТО ДА ИЗЛЯЗАТ ОТ НЕЯ
Докато д’Артанян и Портос отвеждаха кардинала в Сен Жермен, Атос и Арамис, които се бяха разделили с тях в Сен Дени, се върнаха в Париж.
Всеки от тях трябваше да направи по едно посещение.
Едва пристигнал, Арамис отиде бързо в кметството, където живееше госпожа дьо Лонгвил. Като чу за мира, хубавата херцогиня се развика. Войната я правеше кралица, мирът я караше да абдикира; тя заяви, че никога няма да подпише договора и че иска вечна война.
Но когато Арамис й представи тоя мир в истинската му светлина, тоест с всичките му облаги, когато вместо несигурното й и оспорвано кралство в Париж той й показа вицекралството на Пон дьо л’Арш, тоест на цяла Нормандия, когато подрънка край ушите й петстотин хиляди ливри, обещани от кардинала, когато заслепи очите й с честта, че сам кралят ще бъде кръстник на сина й, госпожа дьо Лонгвил продължи да възразява само .за лице, както правят обикновено всички хубави жени, и да се защищава само с намерение да се предаде.
Арамис се престори, че вярва на съпротивата й, и не поиска да се лиши от удоволствието да я убеди.
— Херцогиньо — й каза той, — вие искахте да победите господин принца, вашия брат, тоест най-великия пълководец на нашето време. Вие успяхте, господин принцът е победен, защото не може да продължава войната. Сега го привлечете на наша страна. Откъснете го незабелязано от кралицата, която той не обича, и от господин Мазарини, когото презира. Фрондата е комедия, в която изиграхме само първото действие. Да видим господин Мазарини, когато настъпи развръзката, тоест когато господин принцът, благодарение на вас, се обърне срещу двора.
Госпожа дьо Лонгвил се преклони пред доводите му. Фрондиращата херцогиня беше толкова силно уверена в могъществото на очарователните си очи, че не се съмняваше ни най-малко във влиянието им дори върху господин дьо Конде; и скандалната хроника от онова време гласи, че тя не се беше излъгала.
Атос, след като се раздели с Арамис на площад Роял, отиде при госпожа дьо Шеврьоз. Тя също беше фрондьорка за убеждаване, но с нея това не беше тъй лесно, както с младата й съперница; в договора не бе включено нито едно условие в нейна полза. Господин дьо Шеврьоз не се назначаваше за управител на някоя провинция и ако кралицата се съгласеше да стане кръстница, тя би могла да кръсти само внук или внучка на херцогинята.