Когато Кралската карета пристигна на бариерата, чуха се силни викове: „Да живее кралят!“ и „Да живее кралицата!“ Няколко гласове завикаха: „Да живее Мазарини!“, но никой не ги подкрепи.
Поеха към Нотър Дам, където трябваше да се изпее един Те Deum.
Цялото население на Париж беше по улиците. Швейцарците бяха строени по целия път, но пътят беше толкова дълъг, че те бяха поставени по един в ред и на шест-осем крачки един от друг. Следователно тая стена беше доста несигурна; тя често се пробиваше от вълните на народа и с голяма мъка се възстановяваше.
Всеки път, когато народната тълпа се приближаваше, с най-добри чувства, от желание да види по-отблизо краля и кралицата, които парижаните не бяха виждали цяла година, Ана Австрийска поглеждаше неспокойно д’Артанян, но той я успокояваше с усмивка.
Мазарини, който беше похарчил хиляда луидора, за да викат: „Да живее Мазарини!“,,и който оценяваше чутите викове на двадесет пистола, поглеждаше Портос също така неспокойно, но великанът телохранител отговаряше на погледите му с такъв внушителен бас: „Бъдете спокоен, ваше високопреосвещенство“, че Мазарини наистина почти се успокои.
Когато пристигнаха в Пале Роял, тълпата стана още по-голяма; тя нахлу на площада от всички съседни улици; и цялата тая народна вълна приличаше на широка бурна река, която течеше шумно към кралската карета по улица Сент Оноре.
Когато шествието стигна на площада, разнесоха се силни викове: „Да живеят техни величества!“ Мазарини надзърна пред вратичката. Два-три гласа поздравиха появата му с вика: „Да живее кардиналът!“ Но почти веднага бяха заглушени безмилостно от свиркания, и дюдюкания. Мазарини побледня и се отдръпна бързо назад.
— Мръсници! — промърмори Портос.
Д’Артанян не каза нищо, но засука мустака си с особено движение, което показваше, че хубавото му гасконско настроение се засили още повече.
Ана Австрийска се наведе,към ухото на младия крал и му каза ниско:
— Сине мой, кимнете любезно на господин д’Артанян и му кажете няколко думи.
Младият крал се наведе към вратичката.
— Аз още не съм ви казал добро утро, господин д’Артанян — рече той, — и все пак ви познах. Вие стояхте зад завесите на леглото ми, когато парижаните искаха да видят как спя.
— И ако кралят позволи — отговори д’Артанян, — аз ще бъда винаги край него, когато го заплашва някаква опасност.
— Господине — обърна се Мазарини към Портос, — какво ще направите, ако цялата тая тълпа се нахвърли върху нас?
— Ще убия колкото се може повече, ваше високопреосвещенство — отговори Портос.
— Хм! — промърмори Мазарини. — Колкото храбър и силен да сте, вие не можете да убиете всичките.
— Наистина — рече Портос, като се надигна на стремената, за да огледа по-добре тълпата, — наистина, много са.
„Май че бих предпочел другия“ — помисли си Мазарини. И се отпусна в дъното на каретата.
Кралицата и министърът й се безпокояха ненапразно, особено министърът. Тълпата започваше да се вълнува бурно, макар че все още запазваше външните признаци на уважение и дори на обич към краля и към регентката. Чу се глух шум, който, когато се носи над вълни, предсказва буря, а когато се носи над тълпа, предсказва бунт.
Д’Артанян се обърна към мускетарите и с очи им направи знак, незабележим за тълпата, но много разбираем за тия храбри воини.
Редиците на конете се сгъстиха и лек трепет мина сред хората.
При бариерата де Сержан шествието се видя принудено да спре. Коменж, който яздеше начело на шествието, се обърна назад и се приближи до каретата на кралицата. Кралицата запита д’Артанян с поглед. Той й отговори по същия начин.
— Вървете напред — каза кралицата.
Коменж се върна на предишното си място. Направиха усилие и живата преграда бе пробита.
В тълпата се разнесе ропот, който се отнасяше гоя път не само за министъра, но и за краля.
— Напред! — извика д’Артанян със силен глас.
— Напред! — повтори Портос. Но тълпата сякаш чакаше само тая демонстрация, за да
избухне; всички враждебни чувства, спотаени в нея, избухнаха едновременно. От всички страни се чуха викове: „Долу Мазарини!“ „Смърт на .кардинала!“
В същото време по улиците Гренел Сент Оноре и дю Кок нахлу двойна вълна, проби слабата стена на швейцарската гвардия и стигна до конете на д’Артанян и Портос.
Тая нова вълна беше по-опасна от другите, защото се състоеше от въоръжени хора, и то въоръжени тъй, както обикновено не се въоръжава простолюдието. Виждаше се, че това последно движение не е дело на случая, събрал група недоволни на едно място, а комбинация на враждебен дух, организирал нападение.