Выбрать главу

А ето че сега стоеше в Белия дом, при това в Западното крило. Предполагаше, че изглежда ужасно. Никой не си беше направил труда да му предложи душ или поне смяна на дрехите. Все още имаше прах от Гиза в косата си.

Мъж с черен костюм го въведе в кабинет, пълен с книги. Беше се надявал да зърне Овалния кабинет, но това явно беше светая светих на Големия американски глупак, президента Джими Уейд. Той беше изтърбушил бюджета на Националната академия на науките, беше изтеглил договорените пари от редица университети, включително от „Юрая“. Беше готов да изхарчи милиарди, за да подкрепи американските търговски асоциации във вечната им война с икономиките на по-големите империи, но образователната му система беше камуфлаж, академичната — пълна каша, а интересът му към науката никакъв го нямаше.

Под управлението на Уейд дори програмите на НАСА за екзобиология и извънземна култура гаснеха, а сега, когато вече се знаеше, че НЛО са интелигентно насочвани, тези две програми разработваха някои от най-сериозните научни дела в света. И то без да се споменава Семинарът.

И все пак той беше президент, водачът на американския народ и един от най-могъщите световни лидери, и това да го види тук — съвсем обикновен и уязвим, — беше странно преживяване. Президентът се изправи и подаде ръка. Мартин я пое и се вгледа в странните, празни очи на професионалния водач.

Още един мъж, плешив и едър — изпъкващ в стаята въпреки присъствието на двамата декорирани генерали — стисна ръката му, дръпна го покрай президента и го настани да седне.

— Знаем, че сте преживели шок — прошепна той. Ръцете му бяха меки, а очите му не бяха изпълнени със страх като тези на президента. Те искряха, наблюдаваха. Мартин го разпозна. Бо Уолдо, разбира се, непрекъснато го даваха по новините.

— Доктор Уинтърс… може ли да ви наричам Марти…

— Мартин.

— Добре, Мартин е изтъкнат член на археологическата общност на нашата страна. Успял е да предизвика малка революция, и то съвсем сам.

Не беше малка, беше огромна, но Мартин си замълча.

— Оцеляхте в пирамидата? — попита президентът. — Къде се намирахте? Бил съм в това нещо и не е лесно да се ориентира човек. Бях в погребална камера на тридесет метра под повърхността.

— Как може да сте били там и да сте оцелели? — попита един от генералите. Мъж с тясно, почти жестоко лице и малки, грозни очи, блестящи като черен обсидиан.

Мартин реши да не отговаря на въпроса, беше толкова груб и, честно казано, глупав.

— Генерал Самсън иска да каже…

— Исках да кажа какаото казах, Ал!

Другият генерал веднага замълча. Очевидно високият мъж с буйната бяла коса беше по-нисшестоящ от двамата. Имаше по-хубаво лице, аристократично, с орлов профил, и, както се стори на Мартин, тъжно.

— Оцелях точно защото бях толкова дълбоко. Усетихме необичайни пулсации около три минути преди пирамидата да се срути, така че имах време да се изтегля.

— Доктор Уинтърс, ако ви кажа, че същите тези лещи са се появили на четиринадесет различни места по света, всички на едно и също разстояние от осевата линия близо до северния полюс…

Стаята избледня, гласовете се приглушиха.

— Доктор Уинтърс?

Мартин се опита да се съвземе. Първо видя генерала със святкащите очи — взираше се в него, както надзирател гледа опасен затворник. Мартин преглътна и се огледа за вода.

— Добре — отвърна той. — Май знам за какво говорите. Това е свещеният кръг. Имате Олантайтамбо, Великденските острови, Преах Вихеар — да не би да твърдите, че всички тези места са били разрушени?

— Всички — потвърди президентът. — Интересува ни дали тези лещи са повод за притеснение. Ако е така, бихте ли могли да дадете някакви идеи за възможните последствия?

Уейд беше обрисуван като идиот от медиите, но това беше впечатляващ въпрос.

— Сър, знаем, че преди петнадесет хиляди години на Земята е имало някакъв вид напреднала цивилизация, която е изчезнала внезапно след катаклизъм. Всички тези места, освен пирамидите, са по-късни постройки, разположени върху специфични геодезични точки. Но така и не разбрахме защо.

— Мисля, че това са най-вече спекулации — изплю Самсън.

— Генерал Самсън — намеси се президентът, — тук сте, за да съберете информация, която ще ви помогне да изпълните заповедите си. Благодаря ви.