— Работата на този човек е много спорна.
— Всъщност не е — заяви Мартин.
— Прочел съм доста научни списания и казвам, че е.
Мартин не знаеше как да отговори на подобна злоба. Грубостта на този човек го вбесяваше.
Президентът зададе въпрос и отклони вниманието му.
— Доктор Уинтърс, какво, според вас, може да представляват тези лещи?
— От чисто археологическа гледна точка, не знам. Но ако сте чели старите хроники, леща като тази може да е била механизъм за разрушение.
— На какво?
— На цивилизацията. Загинала е за един ден, разбирате ли. За няколко минути. Всъщност случило се е един следобед през юни. За около пет минути.
Това накара дори злостния генерал да замлъкне.
— Какъв риск има сега?
Мартин осъзна колко голяма е отговорността, тежаща на плещите му:
— Аз, честно казано, бях довлечен дотук. Нали разбирате, шокът, а сега и това…
— Нека перифразирам — каза президентът. — Виждате ли възможен риск и, ако е така, на какво основавате заключението си? Така по-лесно ли е?
— Има календар — на маите, — който отбелязва края на тази епоха на идния двадесет и първи декември. Зимното слънцестоене се пада в деня, когато Земята пресича едновременно галактическия екватор и слънчевата еклиптика. Много необичайно съвпадение.
— Абсурдното в случая е — намеси се Самсън, — че се предполага, че древните май са познавали галактиката. Сбирщина жадни за кръв диваци. Самата идея е смехотворна.
Мартин реши, че ненавижда този човек, нещо рядко при него. Той пазеше силните си емоции за любовта към децата и жена си. Не се поддаваше на омразата. Но генерал Самсън сам си я просеше.
— Датата е посочена — продължи той. — И независимо какво са знаели или не са знаели древните май, местоположението на Земята също е там.
— Какво означава това? — попита президентът. — Казвате ми, че цяла човешка цивилизация е загинала в един ден? Какво трябва да ми говори това тук и сега?
Един от помощниците най-накрая се появи с вода и Мартин я изпи на един дъх.
— Все още нося пустинята в гърлото си — обясни той.
— Добре — каза добрият генерал. — Хайде, обяснете ни.
— Това пророчество — за 2012 година — винаги е било мистерия, защото е толкова точно. Изисквало е изключителни изчислителни способности — да се създаде целият календар, и, очевидно, знание за местоположението на Земята спрямо останалата част на Галактиката — и съжалявам, ако това ви е неприятно…
— Астрофизиците все още спорят за тези неща — подметна Самсън.
— Том, ще престанеш ли да го прекъсваш?
— Опитвам се да помогна, господин президент!
— Доктор Уинтърс, моля, продължете — каза президентът.
Мартин преглътна. Гърлото му отново беше пресъхнало. Не беше свикнал на подобно напрежение.
Всички погледи бяха ужасени, а стаята се изпълваше с вонята на пот.
— Да. Мисля за тези изскочили от земята неща и за факта, че толкова много древни култури говорят за същества, минали през портали…
— Извънземни, както би ги окачествила НАСА?
— Не извънземни в смисъл на идващи от друга планета. Като се има предвид за какви разстояния става въпрос, сегашната представа клони по-скоро към разбирането, че НЛО са някакъв вид проекция от паралелна вселена или вселени. Направо тук, навсякъде около нас. Сега.
— О, стига! Господин президент, нямаме нужда от такива предположения — каза Самсън.
Президентът избухна.
— За Бога, генерале, ще млъкнете ли?
Самсън обаче нямаше намерение да си мълчи:
— Мисля, че този мъж трябва да бъде отстранен, той пречи…
— Просто го изслушай, Том. По дяволите! — изрева президентът.
Самсън се укроти.
— Продължавайте, докторе — тихо се обади Бо Уолдо.
— Шумерите са ги наричали анунаки, вавилонците акпалус, евреите нефилим — списъкът е дълъг. Те винаги са силни, доминиращи личности, донякъде изглеждат като хора, но с очи на влечуги — и идват от друга реалност. Някой са били враждебни, други по-добронамерени. Сякаш е имало две борещи се фракции с различно отношение към нас. Били са се помежду си до един момент, а после са изчезнали оттук.
— И каква е връзката с нашата ситуация?
— Може би причината предвиждането на края на света в стария календар да е толкова точно е свързана с астрофизичната ситуация, която отваря тези портали. Може би това представляват лещите. Тогава можем да очакваме, че са най-лошото, което можем да си представим.
Тишина.
Не го каза буквално, но беше ясно за всички. Спря за миг, после реши да продължи: