Уайли скочи и разби с ритник главата на Белет. Той се завъртя и сред разлетелите се парчета мозък се стовари върху идващата стража.
— Въздушната кола на Самсън! — извика Ан. — Давай!
— Одушевена е.
— Разбира се, глупако, бягай.
Чу се тихо припукване и Ан се разлетя на хиляди кървави парчета. Един от стражите обърна оръжието си към Уайли, но той се плъзна на пода и изблъска Ехидна пред себе си.
Краката ѝ и долната ѝ половина направиха крачка сред фонтан от кръв и се свлякоха пред изумения страж, а торсът ѝ се блъсна в пода с кървавата си основа, измърмори нещо шепнешком, размаха ръце и заскуба косата си, докато крещящите и смеещи се деца, които бяха решили, че това е някаква нова игра, я обграждаха.
Чу се нова стрелба и десетина ездачи се спуснаха отгоре по дебели като въжета паяжини, от които капеше лепило. Но Уайли вече беше навън и колата го очакваше, ескортът го нямаше — мотоциклетите лежаха изоставени около нея.
Уайли влезе. Очакваше колата да се съпротивлява на нахлуването на открит враг, затова дръпна вратата с все сила.
— Здравей, братко — каза колата и гласът удари Уайли със смразяваща тръпка и радостта на първото утро на света.
Не беше чувал брат си да говори от тридесет години, но разпозна гласа му мигновено.
Когато беше малко момче, любимият му по-голям брат беше убит от мародери на Корпорацията, а душата му беше отвлечена. Брат му беше велик войник. Бяха запазили медалите му за храброст и ордените му в стъклен шкаф в семейната стая като гордо възпоменание. Уайли беше отишъл до човешкия свят, за да докаже собствената си смелост и че той също може да служи добре на Съюза.
Полетяха и Уайли попита:
— Братко, откраднаха ли душата ти?
Колата не отговори и Уайли бе обзет от странно безпокойство. Авадон беше място на измами, така че може би…
Но после се вгледа надолу и забеляза, че лещата е обградена от огромна тълпа. Нещата обаче не вървяха на добре. Чернотата ѝ се беше превърнала в гневно червено и тя вреше като поток от лава. А тълпата, в опитите си да избяга надалеч, беше блъскана обратно от всички страни. Дим и пара се издигаха от огромната клада.
— Умират ли? — попита Уайли.
— Мисля, че преминават. Но не както трябва.
— Братко, душата ти през цялото време ли е била пленена в тази кола?
— Не, разбира се. Откраднах тази кола вчера. Имам много тела. Използвам ги като водолазен костюм, за да достигна физическия свят, когато имам нужда. И… олеле!
Чу се гневно трещене и колата ускори толкова рязко нагоре, че Уайли загуби съзнание. Когато се свести, край прозорците преминаваха светлини.
— Импулсно оръдие — обясни брат му.
Тези оръжия запращаха мощни импулси от свръхвъзбудена електронна плазма, която можеше да изгори подобна кола за секунди.
— Управлявай ме, братко.
— Аз? Не знам как.
— Беше страхотен пилот като момче.
— Откъде знаеш? Та ти беше… мъртъв.
— Аз съм агент като всеки друг от семейството. Те бяха подведени да вярват, че са пленили душата ми.
Зловеща червена светлина изпълни колата и тя се завъртя лудешки из въздуха.
— Братко, трябва да си припомниш как става! Давай! Думите накараха спомените да нахлуят в съзнанието на Уайли — беше карал подобни коли, беше стрелял с оръдия по цели в небето.
Беше очаквал да стане пилот, но резултатите от тестовете го бяха изпратили в разузнаването. Както и фактът, че брат му беше агент. Спомни си всичко, живота си като дете в Съюза, тренировките… и нещо толкова мъчително, че едва можеше да понесе спомена. Имаше момиче. Беше се оженил за нея. Имаше жена тук на Авадон, в Съюза, едно от малкото хубави места на този свят.
Колата изтрака, нещо проблесна и този път кабината се изпълни с пушек и противопожарната аларма светна.
— Управлявай ме!
Уайли сграбчи контролните лостове. Залюля колата настрани и забеляза издайническото проблясване на оръдието на земята. Обърна рязко, насочи носа надолу, натисна газта и дръпна силно двете ръчки.
Колата се изстреля като пикиращ сокол право към оръдието. Изстрелите се посипаха наоколо. Те щяха да се опитват да триангулират целта, а неговото случайно управление означаваше, че дори той не е сигурен за траекторията си.
Беше точно над тях, когато те пробваха да стрелят в различни конфигурации. Не беше добре. Можеше и да успеят.
— Невъоръжен ли си — попита той брат си.
— Разбира се, че съм невъоръжен. Аз съм спортна кола.
— Просто питам. Дръж се.
— Килът ме боли. Усещам, че се откъсва.