— Скъпа…
— Млъкни)
„Здравей, мамо.“
— О, моето бебче, моето бебче, чувам те! Къде си?
Тишина.
— Тя е някъде навън. Мартин, тя е някъде навън и трябва да я открием. Мартин, козодоите…
— Тихо! Тихо! Няма козодои, изчезнаха.
— Откъде, по дяволите, знаеш? Чуй!
— Линди, скъпа…
Болеше я. Всички ги болеше. Толкова ужасно ги болеше.
После се чу гласът на Тревър: „Чуй, тате.“
Мартин се обърна и Тревър му кимна към прозореца.
И тогава го чу — ръмженето на двигател в гората. Обзе го страх. Нямаха оръжие. После видя, че към къщата идва стара раздрънкана кола само с един преден фар.
— Това е Боби — каза Мартин и Линди хукна навън.
Колата беше паркирана на алеята, двигателят ѝ боботеше. Вратата на шофьора се отвори и в светлината отвътре Мартин различи малък силует на другата седалка.
Линди хукна към колата, отвори вратата, взе малкото си момиченце на ръце и затанцува от радост.
— Скъпа, скъпа, скъпа — плачеше Линди, прегръщаше Уили и я покриваше с целувки.
„Здравей,“ каза Уини и думата отекна като песен във всички.
— Приятелю, тя се появи преди половин час — рече Боби.
Мартин се вгледа в него и го прегърна.
— Мислех, че си загинал.
— Аз мислех същото за теб. — Погледна към Линди и Уини. — Не знам точно как да ти го кажа и какво точно да ти казвам.
— Беше мъртва — каза Мартин. — Видях тялото ѝ.
„Тате, всичко се промени.“ Мислите на Тревър и Уини отекнаха заедно.
Имаше син, който можеше да чете мисли, и дъщеря, която бе възкръснала. Въведоха я вътре, щастливи от завръщането ѝ. Изглеждаше напълно нормално.
Боби се огледа.
— Леле, тук наистина са се постарали.
— О, да.
— Не знам какво точно стана, но съм убеден, че и ти си взел участие в него. Чувам мислите на хората. Много от тях си мислят за теб, Мартин.
„Всички можем да се чуваме,“ каза Тревър в умовете им.
„Ще са интересни времена за полицаите,“ помисли си Боби. Огледа се наоколо, сетне се засмя и дръпна Мартин настрани.
— Тя не е същата — прошепна той.
„Напълно различна съм — добави Уини. После: — Тази къща е в пълен безпорядък.“
Тя се пресегна и старият ѝ приятел Недодялко долетя в ръцете ѝ. Беше подгизнал и изцапан с кал и лед. „Загубил си се.“
Уини тръгна из къщата и всичко, което докосваше, се връщаше към предишното си състояние. Отвори хладилника.
„Ще трябва да пазаруваме.“
После рече:
— Но има ябълки. Не съм ги крала. Бяха на земята.
Тя измъкна пет малки ябълки. Бяха студени и малко спаружени. Изядоха ги в мълчание и Мартин се зачуди откъде ли дъщеричката му ги беше взела. И тогава в ума си видя ябълковото дърво на Райт. Всичките плодове бяха нападали по земята.
Уини дойде при него и прегърна коленете му. Той я повдигна и си помисли, че не е толкова тежка, колкото преди, нито толкова плътна. Знаеше, че държи велико чудо в ръцете си. Сигурно сега из цялата земя имаше милиони такива чудеса. Той целуна своето чудо, Уини се засмя и той разбра, че държи бъдещето на целия свят в ръцете си.
„Така е“ каза Тревър, докато отхапваше от ябълката си.
Малкото семейство поемаше по пътя си към нов свят и това пътуване се случваше из цялата планета. Новото човечество се издигаше от руините на старото и възкресените и живите се събраха в общ хор, а дългите години на илюзии, разделящи живите от мъртвите, приключиха.
Неоткритата страна беше открита, а изследователите се завръщаха.
Уини се сгуши в прегръдката на баща си. Боби се пресегна, докосна я и тя усети енергията в него, която беше малко остра на места, и я изглади. От очите му рукнаха сълзи. Той се вгледа в нея, сякаш я изпиваше с поглед. Тя го остави да я докосне и се засмя, беше изминала толкова дълго пътешествие.
— Миришеш на рози — прошепна той.
Тя отхапа от ябълката и се замисли какво е животът — наистина. Замисли се за старото си тяло, което лежеше там, където бе паднала, и се превръщаше в прах и спомени.
„Животът е загадката на света“, чуха гласа ѝ.
Умовете около нея занемяха.
Нямаше да има вече смърт, те просто още не го знаеха. Тя разбираше какво наистина бе станало и кой го бе сторил, и истинската причина само добрите да останат бе, че само добрите можеха да открият следващата тайна, истинското значение на живота без смърт.
С времето щеше да им разкаже всичко: че се е родило ново човечество и има нов начин на живот, който чака да бъде открит, но сега склони уморената си глава на рамото на баща си.
Тази нощ щеше да спи най-сладкия от всички сънища, у дома, в едно с цялата любов, в свят, който беше спасен.