Включи малкия телевизор в края на бюрото. Погледа „Фокс Нюз“, после се прехвърли на Ем Ес Ен Би Си, после продължи със Си Ен Ен.
Само обичайните глупости — актьор, прострелян от тълпа разгневени фенове, комбинация от вихрушка, торнадо и потоп, помел всеки паркинг в Арканзас. Европейските империи бяха изчезнали и не се споменаваше нищо за странни лещи, които изплуват от земята, където и да е, и определено не изпод Голямата пирамида.
Той прехвърли написаното и откри над петдесет страници.
По дяволите… Не може да пишеш така, никой не може.
Какво, за Бога, се беше случило с него?
Трудно е да се пише литература, понякога отнема цели часове, за да се напише едно-единствено изречение.
Кокалчетата на пръстите го боляха от писането.
Продължи да чете. Ако това не беше литературна измислица, какво можеше да бъде? Нямаше президент Уейд, имаше само една луна в небето и определено нямаше цар.
Това беше реалност от паралелна вселена, която някак беше преляла в податлив ум — неговия.
Съществата, които беше видял в гората преди пет години — обект на нашумялата му книга „Чуждоземни дни“, — бяха люспести, а Мартин беше описал древните библейски нефилими с влечугоподобен външен вид. Нямаше нищо такова в нашата Библия, но той със сигурност бе видял люспести лица, там в гората, на не повече от четвърт миля оттук.
Брук влезе в стаята и докосна бузата му.
— Уайли, време е да си лягаш.
Магията се развали и тялото му натежа. Беше стоял на стола дълго време и изведнъж почувства болка в пикочния мехур.
Хукна като луд към банята.
— Уайли?
Влетя вътре точно навреме.
— Благодаря ти, Господи.
Брук го последва.
— Какво ти става?
— Вече нищо.
— Стоиш там от закуска, осъзнаваш ли го?
Той отвори шкафчето с лекарства и изпи няколко хапчета „Миланта“. Продължи с „Пепто Бисмол“.
— Божествен нектар — промърмори.
— Късно е, време е да си лягаме. — Брук го погали по гърба.
— Имам нужда да подишам чист въздух. Трябва да се разходя.
— Книгата те подлудява.
— Не.
— Да, така е и не мога отново да премина през тази лудост. Книгата ти за извънземните ми беше достатъчна за цял живот.
Естествено тя имаше предвид омразната „Чуждоземни дни“. Той също я ненавиждаше. Не беше забавно да станеш за посмешище.
— Тази не е за извънземни.
— Познавам те, Уайли Дейл, за нещо странно е, иначе нямаше да си толкова подлуден. Никакви летящи чинии повече, това са отживелици!
— Не е за извънземни, и другата не беше за тях. Само аз така смятах.
— Да, разказва за автор, който се държи като побъркан пред хората. Пълно излагане, това представляваше.
— Няма извънземни.
— Най-накрая той призна истината.
— Това, което се случва, е много по-странно от пристигането на извънземни на друга планета. И тази книга… хм… обладала ме е.
— Пишеш измислици, които смяташ за истина, и побъркваш цялото си семейство. Съжалявам, но не мога повече така.
— Брук…
— Повече не! Това е последната ми дума! Книги, които те обладават, и те побъркват, не… Стига толкова!
— Мамо? Тате?
Никълъс се появи. Изглеждаше унил и ядосан.
— Чудесно — отбеляза Уайли.
Брук се обърна към сина си:
— Баща ти имаше проблеми със стомаха.
— Карахте се.
— Обичам майка ти твърде много, за да се карам с нея. Просто ѝ се подчинявам.
Той събра длани и ѝ се поклони.
— Само дето не е вярно, тате — сега и Келси беше дошла, неговото прекрасно малко момиченце. — Криеш пури в гората.
— Не е вярно!
Брук скръсти ръце. Келси я последва. Брук се вгледа гневно в него.
— Извънземните, които търсиш в гората, Уайли Дейл, да не би да са от Куба?
— Пурите са на Мат — отбеляза той.
— И той е там сега, нали, пуши „Монт“ и отпива от бутилка „Джим Бийм“. Това е истинската причина да искаш да се разходиш, нали, за да пушиш и пиеш, докато ти стане лошо.
— Кубинските пури са най-добрите в света!
— Идваш в леглото с мен. Отивайте да си лягате и вие, иначе Торбалан ще се ядоса.
— Не можеш да ме уплашиш с Торбалан — отговори Ник.
— Мен може — каза му Келси. — Аз съм още малко момиченце и все още вярвам.
— Затова недей да разваляш представите на сестра си.
— Добре, сър.
Уайли влезе в спалнята и измъкна фенерчето си изпод леглото, беше до пушката.