— Брук ще се усъмни, ако остана навън твърде дълго. А да се прибирам пиян вкъщи… правил съм го твърде много пъти.
— Човече, трябва да си призная, че ми се иска да имах твоята воля.
— Нима?
Тръгнаха обратно, и двамата планираха нови набези за пури, с малко късмет — по-успешни. Целта беше да се изпушат повече от половината. Този, който го стореше, щеше да е победител.
Когато стигнаха възвишението над къщата на Уайли, той забеляза светлина в кабинета си. Появи се, заблестя ярко, после угасна.
Той спря и попита:
— Видя ли това?
— Да.
— Всички спят, какво ли може да е.
Светлината отново се появи, примигна и угасна.
— Явно е станало късо съединение някъде.
Уайли се спусна към къщата, а Мат го последва.
Беше негодник, но все пак бе съвестен полицай.
Влязоха в двора. Край басейна нищо не помръдваше. Светлината отново просветна ярко и откъм отворения прозорец се чу пращене.
Влязоха през страничната врата. Мат измъкна пожарогасителя от килера, а Уайли хукна към кабинета си.
Погледна към бюрото и кабелите зад него. Нищо не искреше.
— Е, какво е? — попита Мат, докато влизаше.
Дали не бяха влечугите, дошли да унищожат книгата му? Сигурно бяха нахлували и преди.
Мат се наведе и вдигна обгоряла жица. Разтърси я и тя заискри.
— Сади ли го е направила?
Тяхната бирманска котка беше печално известна с прегризването на кабели.
— Забравих да затворя вратата.
— Цялото ти семейство можеше да изгори, приятелю.
— Благодаря ти за помощта, Мат.
Взеха си довиждане и Мат се спусна по стълбите.
Уайли тръгна да излиза от кабинета, но го спря звук, който не трябваше да съществува. Стъпки. Някой се разхождаше в спалнята. Но Брук спеше.
Осъзна, че чува Линди Уинтърс.
Техният свят не беше дори на сантиметри разстояние. Ако физиците не грешаха, те бяха безкрайно близо и въпреки това би отнело повече енергия, отколкото съществуваше и в двете вселени, за да осъществят контакт. Само че… физиците явно бъркаха.
Уайли седна на стола си. Облегна се, затвори очи и вселената на Мартин се спусна около него, галейки го като жива, странна мъгла.
Лещите бяха куки, забили се в света на Мартин, и нямаше да мине много време, преди да проникнат и в този.
Когато отвори очи, бяха изминали почти два часа. Наближаваше един. Трябваше да поспи, но усещаше някакво напрежение, сякаш бе в разбиващ се самолет, в очакване на сблъсъка.
Идваха. Да, това беше. Идваха…
В другия човешки свят НАСА беше обявила, че НЛО са истински. Очевидно това бе променило баланса, позволявайки на влечугите да влязат с прилива на вяра.
Засега не изглеждаше, че нашата НАСА смята да прави подобно нещо.
Вече разбираше защо правителството отрича очевидната реалност на НЛО. Някой дълбоко скрит из тайните коридори беше наясно, че вярата е важна, че тя е маслото, което смазва пантите на вратите между световете.
Чу още нещо отвън. Металически звук. Много тих обаче. Какво беше това?
Чу се отново и заглъхна. Уайли отиде до прозореца и се наведе, ослушвайки се.
И ето че се появи отново, този път по-отчетливо. Да, сега разбра — беше звън на църковни камбани. В хубав ден можеха да се чуят дори тук, сред хълмовете, но кой би удрял камбаните в такъв час?
Мат живееше по-близо до града, може би той ги чуваше по-добре.
Уайли вдигна телефона, после се поколеба. Беше късно и Мат щеше да се ядоса. Но можеше ли да не се обади? Мат беше началник на полицията и, понастоящем, всъщност единственото ченге в града. Може би някой биеше камбаните на някоя от църквите, защото не може да се свърже иначе с останалите.
Той набра номера и притисна слушалката до ухото си.
— Да?
— Ей, да не те събудих?
— Стоя до телефона цяла нощ и чакам да ми звъннеш, тъпо копеле. Какво, по дяволите, искаш?
— Ще ми направиш ли една услуга? Иди до прозореца и ми кажи какво чуваш.
— Как не!
— Ти си полицай, не си ли поне малко любопитен?
— Никак. Лека нощ.
— Мат! Мат! — и внезапно вече не му беше забавно. Трябваше да разбере.
— Да?
— Просто го направѝ.
Последва тишина. Проточи се. Най-накрая Мат се върна.
— Нищо.
— Трябва да си чул нещо.
— Недоловимото шумолене на падащите листа. Мина пор, може да е бил и енот.
— Нямаше ли църковни камбани?
— Не, но чух нещо, свързано с църковните камбани, всъщност. С камбанарии и разхлопани дъски.
— Някой бие камбаните там, приятелю.
— Събуди ме още веднъж и ще дойда лично да ти сложа белезници, а после ще те набутам в багажника.