— Бягай, Линди.
Тогава Линди, слава на Бога, се обърна, вдигна ловната си пушка и запрати четири залпа сачми.
Нещото изглеждаше незасегнато — куршумите го забавяха малко, а сачмите — явно никак.
Децата стигнаха до Мартин.
— Влизайте в църквата — извика им той и ги бутна към осветената врата. Линди се беше върнала до колата, за да вземе раница с провизии.
Камбаната заби отново, сирената зави и събраните хора запяха в нестроен хор.
— … Той ще те вземе и защити; там ще намериш утеха.
Боби изкрещя:
— Хайде! Движете се!
Линди излезе от колата. Движеше се толкова бавно, все едно бе под вода. А после Мартин разбра защо. Тя падаше, беше се подхлъзнала. Затича се към нея.
Редж Тод се провикна:
— Затваряме вратите!
Уини и Тревър осъзнаха какво ще се случи и се развикаха:
— Татко! Мамо!
— Мартин, над теб е, започва да грее.
Боби измъкна служебния си револвер и откри стрелба. Улицата около Мартин почервеня. Но въпреки това той продължи да тича към Линди, не можеше дори да си представи да я изостави.
Кожата ѝ беше червена под светлината, която струеше отгоре. Той я хвана за ръка и я задърпа напред. Когато стигнаха стъпалата на църквата, тя възстанови равновесието си и започна да му помага. След като се свлече във фоайето, Маги Хастърт дойде да я подкрепи и двете приседнаха на последната пейка, докато Мартин и Боби залостваха вратите.
— Мамо — извика Тревър.
— Мамо — изпищя и Уини, дори и тя бе осъзнала, че започва нещо ужасно.
— Мама е добре — успя да изрече Линди.
— Плачеш — отбеляза Тревър.
— Всички плачем, Тревър — отвърна Мартин.
— Трябва ли да плачем? — попита Уини.
Мартин седна на пейката до Линди, децата се притиснаха към тях, а семейство Хастърт им направиха място. Роуз също беше успяла да дойде с децата, така че Боби и семейството му бяха в безопасност. За момента.
Редж Тод се качи на амвона. Мартин го харесваше, бяха ходили заедно на лов, когато бяха още деца.
— Всички се молят в този миг, навсякъде по света, призовават силата на Бог да защити душите им. За нас е разкрита мъдростта на Библията, книгата за душата, написана от Бог, написана за това време, когато откриваме душите си, защото ги губим. Така че слушайте! Ако светлината дойде…
Чу се вик. Всички се огледаха, но той беше дошъл отвън. Повтори се и децата покрай малкия неф също запищяха и Пег Тар закрещя с тях. Боби се опита да я успокои, но тя се отскубна от него.
— Това е мъжът ми — извика тя. — Знам, че е той, чувствам го.
Тя се отдръпна от съседа си и се блъсна в доктор Уилърсън.
— Къде са военновъздушните сили? Къде са самолетите? — заплака тя. Докторът залитна и очилата му паднаха. — Самолетите — продължи да крещи жената. — Самолетите!
Хвана го за раменете и го блъсна толкова силно, че скъса палтото му, а той се завъртя и ѝ зашлеви оглушителен шамар, от който главата ѝ се завъртя, а от устните ѝ захвърча слюнка.
Тогава виковете отвън се повториха. Несъмнено излизаха от човешко гърло и в тях имаше толкова невероятна болка, че всеки в църквата започна да вика, да стене и да пищи. Агония от ревове, която, като им пригласяше, само ги правеше по-зловещи. Децата припадаха, майките също. Рон Бигс от „Бигс Джон Дийър“ изпразни пушката си в тавана, беше „Ремингтън“, белязан с живота на четиридесет и един елена и много весели дни.
Докато парчета от тавана и от гипсовите статуи на ангели, и облаци прах се сипеха надолу, ужасен драскащ звук се плъзна по покрива и завърши с тъп удар в страничния двор.
Тишина, после малката Кимбърли Уилсън запя: „И ще ходим на лов, и ще ходим на лов, ей хо…“, и продължи, докато майка ѝ не я накара да млъкне.
Пълна тишина. Не бяха очаквали подобно нещо. Сред събралите се премина тих шепот. Боби погледна към Мартин:
— Някаква идея?
Мартин поклати глава. Не разбираше как бе станало така, че хора падат по покривите, но изглежда, че се беше случило.
— Докторе, ела да огледаме — каза Боби.
Роуз се възпротиви.
— Роуз, аз…
— Боби, не! Ще стоиш тук.
Двамата си размениха погледи мълчаливо. Тя знаеше, че Боби е длъжен да го стори, и накрая извърна глава с насълзени очи.
Боби и доктор Уилърсън прекосиха църквата и излязоха през страничната врата. Тялото — ако наистина беше тяло — бе паднало от тази страна на двора.