Насили се да разкопчае ризата, за да потърси познатата бенка, която би означавала, че намерил сина си.
По сивата кожа нямаше нищо.
Мартин се изправи, затича се, но после се върна, вдигна бедното дете и го понесе на ръце. Когато прекоси полето, видя изоставена ферма, влезе в двора и положи тялото до портата.
— Ехо? Има ли някого? Ехо.
Нито звук. Влезе вътре да потърси храна. Откри яйца в хладилника и изгълта шест сурови. Хапна малко сирене и маруля, а после отпи от топлия грейпфрутов сок, който почти го накара да повърне.
След това тръгна отново, слънцето беше високо ѝ грееше силно, стопляйки дори най-угнетените човешки сърца. Мартин затвори очи, вдигна лице към него и промърмори:
— Щастливо древно слънце…
След известно време откри джипа си… Беше го оставил включен. Качи се и завъртя ключа.
Беше изхабил всичкия бензин. Проклет глупак!
Е, не съвсем всичкият. Стрелката още не допираше червената линия. Имаше за около два-три километра.
Върна се до фермата пеша, но не откри бензин. После се отправи отново към джипа, качи се и потегли към Хароу. Вече виждаше града, когато горивото му свърши.
Така и не видя фермата на Денис и заключи, че се е отклонил по̀ на изток, отколкото предполагаше.
Повървя половин час и след като прескочи няколко огради, излезе в центъра и тръгна по празните улици. Тук-там някоя завеса помръдваше, за да го увери, че все още има живи хора.
Подминаваше банката, когато позната кола го застигна и спря до него.
— Боби!
Боби само се вгледа в него. Очите му бяха особени и за миг ужасяваща мисъл осени Мартин и той попита с тревога:
— Добре ли е семейството ти?
Боби слезе от колата.
Господи, семейството му беше излязло през нощта.
— Какво има, приятелю, да не си ги загубил?
Боби поклати глава и Мартин настоя:
— Какво става?
Боби му подаде листовка и Мартин с изумление установи, че се взира в собственото си лице. „Този мъж трябва да бъде ликвидиран. Име: Мартин Тревър Уинтърс. За последно е видян в окръг Лаутнер, Канзас. Той е изключително опасен и е обявена награда от десет милиона, ако се представи задоволително доказателство за смъртта му.“
Мартин погледна Боби, срещна погледа му и го видя как отмества очи.
— Отечествената сигурност ги пусна преди около час.
— Но… аз… трябва да има някаква грешка.
— Приятелю, знаеш, че те обичам. Но аз имам своите отговорности, а половината град иска да те убие.
— Но какво съм направил? Защо?
— Не се казва какво си направил, но всички знаем, че си бил в пирамидата в Египет, когато всичко е започнало. Сигурно има нещо общо с това. Затова ще те арестувам.
— Боби!
— Няма да ти чета правата. Това е патриотичен арест, така че нямаш права.
— Боби! За Бога!
Боби му сложи белезниците и го заведе в шерифското управление, където го заключи във временна килия, разчистена за случая от кутиите с папки. След това подкара през града, съобщавайки на всеки, когото срещнеше, че Мартин е заловен и всички трябва да се съберат в Първата църква на Иисус, за да решат какво да правят с него.
7.
4 Декември
Клопката
Уайли се вгледа в думите на екрана на компютъра. Този шибан кошмар излизаше от контрол.
Върна се от посещението при психиатъра решен да изтрие всичко, но не го стори и ето какво стана. Уини вероятно беше мъртва, а Тревър — Бог знае какво се бе случило с него… Бедният Мартин. Щеше да бъде убит от собствените си приятели.
Но не ставаше въпрос само за това малко семейство — цял един свят беше разрушен.
И това копеле Самсън беше част от всичко. Ал Норт беше прав, Самсън е предател. Но глупакът не го беше спрял. Скапан страхливец. Добрите момчета винаги стигат последни, генерал Норт.
Сега непрекъснато следеше Си Ен Ен и очакваше новина, че се случва нещо странно на свещените места в собствения му свят.
Засега всичко беше спокойно. Но докога? Те знаеха, че сме тук, иначе нямаше да виждаме НЛО. Явно имаха нужда от още един малък тласък, преди да дойдат. Нека военновъздушните сили признаят, че нямат обяснение за някой от тези случаи, и — бум! — ще се появи леща, проклето черно нещо ще изникне от същите свещени места, както в света с двете луни.
Когато не пишеше, се занимаваше с проучвания и мислеше. Мислеше за числото четиринайсет. Това беше числото на Озирис, на Иисус, на възкресението. Седем беше завършената октава и завършеният живот. Четиринадесет беше животът и животът отвъд. То беше числото на целта на човека, която бе проекция на човешкото съзнание във вечността. Озирис беше разчленен на четиринадесет части. Страстите Христови бяха четиринадесет на брой.