— Хора с каравани.
— И все пак боклуци, приятелче. Престъпници и отрепки.
Уайли чуваше гласа му, но съвсем слабо. Не го интересуваше бърборенето.
— Мъжът е излетял в стълб светлина?
— А кучетата не са успели да уловят миризмата никъде другаде, освен в колата.
— Което значи, че се е случило.
— Което значи, че кучетата трябва да се проверят, и точно това ще направим.
Отбиха по някаква алея.
— Стигнахме — каза Мат.
Спряха, но не пред каравана, а пред изящна, ултрамодерна къща. Архитектурно бижу. Десетина полицейски коли бяха паркирани в двора, светлините на някои от тях продължаваха да проблясват. Освен щракането на превключвателите, нищо не нарушаваше тишината.
— Хубаво местенце — отбеляза Уайли.
— И аз мисля така.
Появи се жена, скована като своя ултрамодерен дом, напомняше на Уайли за една от безкрайно тъжните картини на Андрю Уайът, на модела Хелга Тесторф.
Когато приближи, Уайли видя, че лицето ѝ е подпухнало от сълзи. Младо момче, облечено с широки джинси и черна тениска, се появи на вратата зад нея.
Жената се приближи и застана мълчаливо пред Уайли. Беше толкова близо, че той можеше да подуши потта и киселия ѝ дъх. Тя склони глава на гърдите му и го сграбчи.
— Съжалявам, госпожо — каза Уайли, — наистина съжалявам.
Тя го погледна в очите.
— Познавам ви.
За Бога, не от това имаше нужда.
— Аз съм от Хароу. Вероятно сте ме виждали наоколо.
— Не, от книгата ви. В книгата твърдяхте, че те са добри.
— Написал съм, че са много странни.
— Не са добри. Не, господин Дейл, не са добри. Той имаше всички ваши книги, разбирате ли. Опитваше се да осъществи контакт. Отиде на хребета, за да ги посрещне. И ето какво се случи.
— Госпожо Нънъли, трябва да имате предвид, че нямаме ясна представа какво правят извънземните. Дори не знаем със сигурност дали са извънземни. Затова книгата ми не дава отговори, а задава въпроси. Защото не разбираме.
Тя сложи ръце на раменете му. Очите ѝ сякаш прегаряха дупки в душата му.
— Имаше светлина — прошепна тя. — Преди две нощи цялата къща беше облята от нея.
О, Господи!
— И какво направи тази светлина? — попита той.
— Заля всичко. После изведнъж изчезна и се чу гръм, но нямаше облаци. И тогава той каза: „Те са“, а на следващия ден отиде на хребета. Светлината се появи отново и той се издигна с нея.
Значи не беше убиващата светлина. Беше нещо друго. Но какво?
— И фермерите ли са видели това?
Тя кимна и рече:
— Вие имате връзка с извънземните. Така пише във вашия уебсайт. Искам да се свържете с тях!
Ник и неговите приятели бяха създали уебсайт на Уайли Дейл. Беше доста грубоват, но той не помнеше в него да пише нещо подобно, а и беше написал много книги след тази за срещата с извънземните.
Момчето излезе навън.
— Господин Дейл, кажете им да върнат татко у дома.
Беше най-много на седемнадесет, високо, с тъжно лице. Изглеждаше сякаш изпитва физическа болка и сигурно беше така.
Уайли реши, че е постъпил доста глупаво, като дойде тук.
— Обади им се — изсъска момчето.
— Не мога!
— Не ни отказвай!
В този миг се появи полицай, идваше от задната страна на къщата. Лицето му беше мрачно.
— Госпожо Нънъли…
— Не! Не!
— Госпожо…
— О, Боже… Боже…
Тя се сгърчи, после се обърна и стисна момчето в прегръдките си.
Уайли видя полицаите да идват откъм мочурището, бяха на триста метра от къщата. Светлината играеше по сребристите пречки на носилката и черния найлонов чувал.
— Госпожо Нънъли, трябва да го идентифицирате.
Тя се преви от мъка, но не издаде нито звук, което беше дори по-ужасно.
Мъж с измокрени джинси разкопча торбата и Уайли видя нещо толкова неочаквано, че извика. Видя глава на човек с празни орбити на мястото на очите, а зъбите стърчаха от уста с изрязани устни.
— Можете ли да го разпознаете? — попита един от полицаите.
— Татко — извика момчето. — Какво се е случило с баща ми?
— Ускорено разлагане, заради тресавището.
— Не говорете глупости — изпищя госпожа Нънъли. — Обезобразили са мъжа ми, сякаш е добитък.
Уайли знаеше за странните обезобразявания на крави, които се случваха през последните петдесет години. Фермери откриваха говеда с премахнати устни, очи, езици и гениталии и обърнати навън ректуми. Често изглеждаха размазани, сякаш са били пуснати отвисоко, а в нощите, преди да бъдат открити, се появяваха силни светлини.
Ужасна мисъл нахлу в ума му.