— Десет и четиридесет и четири — отговори капитан Мейзъл.
Върху стоманена маса лежеше тяло. Самсън се вгледа безстрастно в него. Генерал Ал Норт, голяма работа. Той презираше това нетърпеливо същество заради безпочвения му идеализъм и невежо съзнание.
Вгледа се в устата, забеляза засъхналата груба линия, където бяха изрязани устните, и съсирената кръв в очните орбити.
— Мейзъл!
— Да, сър!
Самсън махна с ръка.
— Ако се провалиш…
— Няма да се провалим.
— Ти, капитане. Ако ти се провалиш…
— Не ме заплашвайте, генерале.
Тя произхождаше от влиятелно семейство. Не му харесваше, но не биваше да го забравя.
— Нищо подобно.
— Но ви се иска. Както и да е, вече казах на баща си какъв нещастник сте.
Самсън се опита да не обръща внимание на заплахата ѝ. Ала баща ѝ можеше да нареди дори неговата екзекуция.
— Капитане, съжалявам, ако стилът ми не ви допада.
— Стилът ви? Имате обаянието на скерикс, а миришете доста по-лошо.
— От антиалергена е, както сигурно ви е известно. Нека ви напомня, че моите задължения не ми оставят голям избор. — Той посочи към обезобразеното тяло на генерал Норт. — Ако ще вкарваме това нещо през портала, не разполагаме с много време, така че да се захващаме, капитане, ако не възразявате.
— Ще ви се да се проваля, сигурна съм, генерале. Но няма да стане.
— Цялата тази операция е пред риск от провал и ако това се случи, дори баща ви няма да може да ви спаси. Все още нямаме достатъчно роби, а не можем да докараме персонал, за да контролира наличните, защото лещите са стари и едва функционират. Губим двадесет хиляди човека на минута, а ни трябват още милиард след четири дни.
— Е, това не е мой проблем, генерале. Моят проблем е писателят в другата човешка земя — в света, в който вашите хора не успяха да проникнат пълноценно през последните петдесет шибани години!
Тя удари гневно неподвижното тяло.
— Ако не успеем в това начинание, и двамата ще се изправим пред самата Ехидна. И двамата, генерал Самсън, и никоя сила в Авадон няма да ни спаси.
Тя прекоси залата и се приближи към чакащия мъж.
— Докторе, време е да изпълните дълга си. Стига да можете.
Докторът сияеше на светлината, люспите му бяха ситни и млечнобели. Тя не знаеше името му, но външният му вид потвърждаваше класата му. Щеше да бъде учтива с него. Вероятно беше платил много за тази работа, с надеждата да сподели плячката от Земята.
Но докторът не направи нищо.
— Е, хайде, действайте!
Самсън се разсмя.
— Кралският прислужник. Персоналът ти е толкова обещаващ, колкото и планът ти.
— Трябва ми повече мощност — заяви докторът. — Поне четиридесет хиляди волта.
— Направете го с двадесет.
— Капитане…
— Направете го. Ще трябва да бъдете по-внимателен, вместо да използвате груба сила, за да прикриете некомпетентността си. Така че или го направете с двадесет, или ще се озовете в наказателния ми доклад. Писна ми от извиненията ви.
— Капитане, но за да продължи…
— Няма нужда да продължи дълго, само няколко часа.
Докторът хвърли отчаян поглед към генерал Самсън, който остана безмълвен.
— Добре — заговори капитан Мейзъл по телефона си, — колко можете да му осигурите?
Тя погледна към доктора.
— Компромисно решение: ще получите четиридесет хиляди, но само за една минута.
— Поисках две, капитане.
— Действай! Веднага!
Докторът измъкна тесен сребърен калъф от джоба си, отвори го и извади инструмент с черна, заострена дръжка и дълго острие, толкова тънко, че беше почти незабележим проблясък сред въздуха.
— Този екземпляр има сериозни артериални увреждания от холестерол — заяви той, — което обикновено се свързва с напредването на възрастта при техния вид. Трябва ли да инвестираме…
— Техния вид! — излая Дженифър. — Какво искате да кажете? Това е единственият друг интелигентен вид, който сме открили в милиарди паралелни вселени. — Тя посочи останките на Ал Норт. — Ако се справи, това същество може да спаси всички ни.
— Не смятам…
— Защо, докторе, не сте ли чували новините от дома? Не знаете ли какво става там?
— Това е възрастен екземпляр.
Самсън се намеси.
— Престанете да се карате, притиснати сме от времето и залогът е огромен. Изоставаме от графика, така че действайте.
— Не мога да нося отговорност, ако работя при такива условия.
— Докторе, ще ви дам на душетехниците.
Люспите на доктора потрепериха и се оцветиха в жълто. Всеки се страхуваше от душетехниците и уменията им да пленяват и унищожават душите.