— На какво основание? Нямате право.
— Може би, но ще го направя, можете да сте сигурен — отвърна Самсън.
— Докторе, нямате избор — добави Мейзъл.
— Млъкни, кучко! — изрева Самсън.
— Как смеете!
— Пак ли ще ме наклеветиш? Татенцето остарява. Татенцето не е това, което беше. Може би ще загуби властта си скоро и аз ще размажа жалката ти душица.
— Празни заплахи.
— Готова ли си да рискуваш?
— Само говорите, а времето лети, генерале. Лесно се разсейвате. Податлив сте на провали. Така мисли татко — изсъска тя.
— И бездруго няма да проработи.
— Смес от биологичен материал от двете земи? Няма начин да не стане.
— Чудесно, защото ако не стане, всички можем да се простим с живота си. Ако се провалим, ще умрем тук — на хиляда и петстотин кубита под Канзас.
Докторът започна да наглася инструментите си.
— Докарайте поддържащ персонал — настоя той. — Ако искате да стане.
— Аз ще ви асистирам. Това е изключително секретно.
— Няма нищо по-лошо от военен идиот, който се прави на медицинска сестра — промърмори докторът.
— Може би съм по-добра, отколкото смятате. Може пък да съм обучена.
— Аз купих своята работа, а баща ви със сигурност е купил вашата. С повечко късмет мога само да промия стомаха на дете. Ако съм голям късметлия.
Дженифър отвори малката кутия, която беше донесла със себе си, беше пълна с червена течност.
— Вижте, докторе. Това е жив материал от земята с една луна.
— Шегувате се.
— Има хора, които преминават между двата свята — каза Самсън тъжно.
— Това е смехотворно — не повярва докторът.
— Смятаме, че е било щастлива случайност. Но може и да не е така. Може да е намесена и ръката на Съюза.
Мейзъл, внезапно заинтригувана, се приближи.
— Не сте ми съобщавали този факт.
— Нямаше нужда да знаете — отговори Самсън.
— Това поставя нещата в съвсем друга светлина.
— В какъв смисъл? — запита докторът. Той също имаше интереси в тази ситуация. Всички имаха.
— Ако бъдем победени от вражески действия, Ехидна може да не бъде толкова… строга.
— По-строга ще бъде, не се съмнявай — заяви Самсън. — Имам опит в двореца.
— Израснах с последните ѝ деца — каза Мейзъл. — Яйцето ми беше почетено с място в нейната кошница.
— Виждал съм да прекарват яйца през въпросната кошница. По едно на всеки десет секунди.
Мейзъл се нахвърли върху наетия от нея лекар и изкрещя:
— Започвай! Веднага!
Той вдигна капака на черната лакирана кутия и се вгледа в окървавения материал вътре.
— Няма ли да избухне при досега с въздуха?
— Няма да стане нищо подобно.
Докторът измъкна нещо дълго и влажно. Устна.
— Това е мъртво.
— Трупът също, но имаме душата му.
Генерал Самсън се замисли за милионите души, събрани дълбоко под тази стая.
Жътвата на телата имаше определена стойност при началото на тераформирането, но жътвата на душите беше наистина ценна плячка. Но това не засягаше нито доктора, нито капитана. За Самсън това беше гаранция за богатство отвъд най-смелите му мечти, богатство, което купуваше безкрайно количество идеално клонирани тела и с тях вечния живот, на който само най-високопоставените благородници се наслаждаваха.
Докторът разви инструментите си, взе ланцет с дългите си слаби пръсти и го прокара по линията край очната орбита на генерал Норт, като отстрани изсъхналата плът от краищата на раната.
После, като използваше два инструмента, прилични на златни палки с разширени краища, той измъкна окървавената ябълка.
— Това око не е в приемливо състояние.
— Приемливо за какво, докторе? — попита Мейзъл.
— За използване.
— Няма да вижда ли?
— О, ще вижда. За малко. Донякъде. Но — погледнете го, виждате ли как се разлага?
— Каква е причината? — попита Самсън.
— Генерале, знам, че сте в идеална форма, защото приготвям антиалергена ви. Помислете си какво ще стане, ако влезете в техния свят без серумите си. Ще се разпаднете. И това око се разпада.
— А ако го върнем в родния му свят, разложението ще спре ли? — попита Мейзъл.
— Подобно предположение е смешно. Няма да подейства.
Тя настоя:
— Можете ли да го имплантирате на трупа?
— Да, без проблем.
— Тогава го направете, по дяволите!
Той започна да докосва с инструмента си лявата очна орбита, нежно, предпазливо. Пръстите му работеха с виртуозността на пианист. Включиха се огромните генератори, извличащи енергия направо от ядрото на планетата.