Малки искри прехвърчаха около окото, докато целият ръб на орбитата не заблестя, сякаш беше направен от хиляди малки звездици, всяка от които невероятно сложен обект. Миниатюрна вселена от милиарди звезди, не по-големи от прашинка.
— Ще експлодира ли тъканта? — попита Самсън.
— Не — отговори Дженифър.
— Не съм сигурен — каза докторът. — Ще видим.
— Ще видим? Всички можем да умрем — извика Самсън и се отдръпна от операционната маса.
— Възможно е — промърмори докторът. После сложи инструментите си в кутията и взе очната ябълка с лявата си ръка.
— Как можете да го кажете! — изсъска Самсън.
— Вижте, тук съм, защото трябва да бъда. Цялата тази работа — да завземем планетата по този начин — е нередна. Тези създания не заслужават подобно отношение заради алчността на шайка разработчици. А да се използват военните, за да вършат работата на няколко лакоми души, е болно и зло, генерале, и не ме интересува кой ще узнае какво мисля. — Той сложи ябълката в орбитата. Чу се всмукващ звук. — Е, не избухна. Какво да се прави. Ще трябва да продължим да живеем.
— Ще ви обездуша — закани се Самсън.
— А, пак празните заплахи. И двамата сте експерти в това. Проблемът е, че не можете без мен, нали?
Той вкара и втората ябълка, после прикачи устните. За няколко секунди се загледа в снимката.
— Побързайте!
— Устните са твърде дебели.
— Изтънете ги тогава. — Самсън се вгледа в Мейзъл. — Време?
— Десет и четиридесет и осем.
Като продължаваше да се взира в снимката на Ал Норт, докторът притисна сияеща кърпа към устните и очертанията им започнаха постепенно да заприличват на тези на генерала.
После насочи вниманието си към гениталиите и ректума, които също бяха извадени от кутията и пришити към тялото. Накрая то отново беше цяло.
Докторът се отдръпна назад и обяви:
— Готово е.
— Вкарайте душата — нареди Самсън.
Дженифър Мейзъл каза нещо по малкото уоки-токи и секунди по-късно двама от душетехниците се появиха с огромна стъклена тръба, която съдържаше живата душа на Ал Норт. Светлината вътре вече не бляскаше и не се гърчеше, но се бе събрала близо медния накрайник, който светеше в червено.
— Смятате ли, че ще проработи?
— Постоперативното реодушевяване не е точно гравитационна наука — каза докторът. — Бихте ли го подготвили, капитане.
Дженифър вдигна тялото нагоре и дръпна главата назад, докато устата не се отвори. Впръска вътре от аерозолна кутия, на която имаше йероглифи в цветове, познати на всеки в паралелните светове, защото и в трите вселени съществуваше спрей „Лизол“. После вдигна дебелия черен кабел, навит на пода, и го вкара дълбоко в дезинфекцираното гърло на Ал.
— Тази душа е била орязана по желания от вас начин, нали, генерал Самсън? — попита докторът.
— Да, одобрих идеята ви.
— Питам, защото с всички тези нови връзки, щом като душата влезе вътре, единственият начин да я изкарате, е да разкъсате тялото на парчета.
— Ще искам ли да сторя подобно нещо, Мейзъл?
— Лишено е от всяка нишка, която внушава независимост.
— А мозъкът? — попита Самсън.
— Спомените му са изтрити до два дни преди да влезе в планината Шайен — отговори Мейзъл.
Единият от душетехниците вдигна тръбата, която беше около метър висока, с диаметър от трийсет сантиметра при основата. Другият включи кабела в контакта.
— Колко старо е това оборудване, Мейзъл?
— Компанията на баща ми го е закопала в египетската пустиня, на място, наречено Дендера.
— Кога?
— Преди осем хиляди години.
— Какви стиснати копелета сте. Ами ако хората го бяха намерили?
— Не беше вероятно.
— И все пак е на осем хиляди години, а трябва да разчитаме на него. Това е престъпна безотговорност според мен.
— Целта е да се натрупа състояние за боклуци като вас, генерале, а не да се харчи за екстравагантно оборудване, без което можем да минем. Трябва да спомена, че семейството ми има успешен бизнес от двадесет поколения, а вие сте безпаричен консуматор.
Тялото започна да помръдва.
— Не го изпускайте, Мейзъл — извика докторът.
Тя повдигна леко трупа и попита:
— Така добре ли е?
— Нормално — излая докторът.
— Пълнете — нареди тя на душетехниците.
Един от тях започна да покачва импеданса в тръбата, докато душата не се превърна в пурпурна искра, танцуваща в края на едната нишка.
Тялото помръдна отново, после още веднъж.
— Сигурен ли сте, че тези гърчове не са проблем? — попита Мейзъл доктора.