Ехидна го погледна в очите.
— Не съм чувала лъжа от теб, но познавам твоята арогантност и привързаност. Виждам, че ни презираш, нас, които сме с благородна кръв. Така е, нали?
Какво можеше да отговори? Светлината беше толкова приглушена, че нервното потрепване на люспите му сигурно не се забелязваше.
— Разбира се, че ви мразя. Но съм верен на вас и на всички останали. Верен съм на обичния ни Авадон.
Ехидна стегна хватката си около врата му. Той усети как гърлото му се затваря. Тя знаеше точно какво прави, личеше си по начина, по който забиваше палци в основата на адамовата му ябълка, притискайки я, за да запуши трахеята и натискът да стане по-лесен. По-щадящ ръцете.
Вече не можеше да диша. Зачака. Пенисът му помръдна. Сексът и смъртта бяха толкова близки. Усети как кожата му се напрегна. Децата се скупчиха по-близо.
Времето минаваше. Тя не му позволяваше дори най-малка глътка въздух. Пред очите му затанцуваха блестящи петна и гладът за въздух накара тялото му да се загърчи, запращайки корема му напред, а главата назад. Мехурът му се изпразни и това разсмя децата.
Въздухът нахлу рязко, с цвъртене, докато гушата му сякаш плесна в трахеята, а после се върна в нормалното си състояние. Той се закашля, опита се да си възвърне самообладанието, после се стовари възнак и зарита безпомощно.
Докато се давеше и плюеше слуз, всички се засмяха. Децата изтичаха и се изплюха върху него. Самсън бавно се изправи на крака.
— Той се изпика върху нас, мамо — извика едно от хлапетата. После друго, по-голямо добави: — Убий го, проклета вещице.
— Никой няма да го убива — обяви тя.
Поруменяло от нетърпение момче се втурна към него с нож:
— Нека аз! Нека се окървавя, мамо!
— Стой далеч от него, малко лайно такова.
— Тате, чуй я.
— Подчинявай се на майка си — скастри го Белет.
— Вие сте такива нещастници.
— Внимавай какво говориш, момче — заплаши го Белет. — Нямам нищо против да те набия едно хубаво.
— Нямаш право.
— О, млъкнете и двамата — излая Ехидна. Изплю се. — Ще оставя сестрите ти да те нашибат с камшици до безсъзнание, Марол.
Малките момичета я наобиколиха и задърпаха полите ѝ:
— О, мамо, мамо, моля те, да, той си го заслужава!
— По-късно ще обсъдим това. — Ехидна плесна с ръце и всички деца се отдръпнаха. — Сега ме чуй, Самсън. Искаме да се върнеш там и да победиш.
— Ще го направя, госпожо.
— Как смееш да ме лъжеш!
Кръвта му буквално слезе в петите.
— Погледни го — обади се един от придворните. — Страхува се да не умре.
Помисли си, че е минал и това препятствие. Но агентът беше незначителна неприятност в сравнение с по-големия проблем — че един милиард серафими изобщо нямаше да минат през порталите. Това беше истинската причина да бъде отзован.
— Няма да мога да закарам един милиард серафими на Земята, вярно е. Но ще доставя нещо друго, Ехидна. Притежавам най-великото съкровище в историята и го полагам в краката ти.
— Дано наистина да е така. Преувеличенията ме дразнят.
— Държа човешки души в плен. Прекрасни, здрави души.
Очите ѝ се разшириха. Единствените души, пленявани някога от Авадон, бяха грозни и трябваше да бъдат пресявани за хубави мигове, сладък спомен тук, съпричастно дело там — нещата, които имаха такъв прелестен мирис и вкус, които можеха да се преживяват отново и отново като приказна храна, която никога не свършваше.
— Няколко души не променят нищо — въздъхна тя. — Да го съблечем. Одерете го, нямам цяла нощ.
Някой го сграбчи изотзад. Момчето, което напираше да го убие, тръгна напред със сребърна кука за дране. Усмихна се на Самсън:
— Ще продължи дълго, обещавам.
— Госпожо, госпожо, почакайте. Повече от няколко са. Повече са, госпожо!
Тя даде знак на нетърпеливото момче да спре.
— Мамо!
— Колко имаш, Самсън?
— Имам десет милиона, госпожо.
Възцари се пълна тишина. Това наистина беше най-великото съкровище в историята на света.
— Десет милиона добри души?
— Госпожо, всяка от тях е по-добра, по-пълноценна, по-вкусна и от най-добрата душа, която сте изяждали някога. Прекрасни, богати емоции. Радост, любов, най-хубавото, госпожо.
Той видя по очите ѝ, че пресмята наум.
— Къде са?
Осъзна, че момчето се подготвя, видя как люспите му настръхват от нетърпение.
Трябваше да внимава, иначе тя щеше да го убие за нахалството му.