Когато отвори очи, откри, че пред него стои ездач. Очите му се взираха право в него, челюстта му се движеше бавно. Много предпазливо, Мартин пристъпи встрани и мина покрай него, после заобиколи друг — толкова близо, че можеше да види отровата, пристегната към корема му, и жилото, втъкнато в огромна кука.
Тревър вече беше влязъл във въртопа. Мартин се хвърли във водата и заплува.
Водата го поде като ръка на гигант, едър дъб полетя към него, смъртта се криеше в заплетените му клони, които щяха да го удавят, докато се мъчи да се освободи.
Тревър продължаваше да си проправя път напред, след малко започна да върви спокойно. Виждаше се във водата, но сякаш не беше засегнат от нея. Вървеше в нея.
— Тревър! — Мартин се гмурна, за да избегне дървото, и се опита да плува в бурната вода. Видя Тревър до себе си — вървеше с лекота през водата, понесла части от коли, греди и тела на удавен добитък. Но всичко това минаваше не само край него, но и през него. В другия свят, разбира се, потокът не беше прелял, така че щеше да е лесно да се пресече обратно.
Мартин погледна към собственото си тяло и видя дънера на дървото да минава през него, последван от човешка ръка и десетина чипове за покер — минаваха през него, без да предизвикат и най-слабо усещане.
Направи още една стъпка и буйната вода изчезна. Озова се на брега на Сондърс. Зад него малката река си течеше съвсем нормално, пенейки се леко край няколко скали.
— Бъди много внимателен, тате. Не знам какво става тук.
— Не мога да чуя мислите ти.
— Да, тук не се получава.
Мартин се вгледа отново в реката, в отсрещния бряг. Стръмнината беше там, но всичко беше спокойно, огрявано от златните лъчи на ранното слънце. Беше виждал това хиляди пъти, а през летните недели оттук се чуваха камбаните на града.
Бяха прекосили през портала и в тази вселена Сондърс не беше при дошла.
— Хайде, трябва да видим какво е докарано с онзи джип.
— Изглежда военен.
— Техните военни джипове се наричат хъмъри и са с маскировъчни цветове. Този са го докарали враговете.
— Те са тук?
— Очевидно.
Тревър пое натам, като се изкачваше бързо по познатия хълм към познатата къща. Докато вървеше след сина си, Мартин изпита чувство за дежа вю. Толкова силно, че беше много объркващо, дори болезнено. Тази къща приличаше на дома му, създаваше усещането за дома му, но не беше домът му. Не беше неговият дом.
Тревър спря и каза:
— Те обикновено са шумни.
— Не чувам нищо.
— В това е проблемът. Колата му е в гаража, но е твърде тихо.
Мартин видя автомобил в отворения гараж. Приличаше на сааб.
— Синя е.
— Колите им са във всякакви цветове. Сини, червени, бели.
На Мартин това се стори особено „чуждоземно“. Кой би искал да кара цветна кола? Колите бяха черни. Този Уайли сигурно беше ексцентрик, което, реши накрая, се връзваше с литературните му претенции.
Тревър се приближи предпазливо, изкачи се по стръмния хълм, без да изпуска от поглед джипа.
Мартин го повика шепнешком.
Тревър се обърна гневно. Посланието му беше ясно: „Млъкни!“.
Залегна. Хъмърът беше между него и къщата, и ако някой наблюдаваше внимателно, щеше да забележи момчето.
После Тревър махна на Мартин да се приближи и той, обзет от нетърпение, скочи на крака. Очите на сина му се разшириха и се чу оглушителен тътен, а после нещо профуча в посока на гората.
— Разкарай се оттук, копеле! — разнесе се глас. — Държим те на прицел!
Нов куршум профуча толкова близо до Мартин, че той усети горещия повей от преминаването му. Хвърли се на земята и извика:
— Не! Ние сме приятели.
Нов изстрел вдигна чакъла до главата му. Мартин се опита да се изтегли, като се мъчеше да достигне билото на хълма и да се плъзне надолу.
В този миг нов изстрел изтрещя зад него, този път по-близо, много по-близо. Можеше да направи само едно. Изправи се и вдигна ръце.
От гората се чу гласът на момче.
— Човек е, тате. Човек и момче, което се крие зад джипа. Зад задната гума.
Тишина.
— Не искаме да ви навредим — обади се Тревър. — Моля ви, трябва да поговорим.
Момчето се появи от далечната страна на алеята. Носеше тежка пушка и я държеше изкусно. Мартин осъзна какво се случва. Това беше историческа среща, първият контакт между хора от две различни вселени.
— Здравейте — поздрави Тревър, докато се изправяше. Излезе иззад джипа. — Господин Дейл, аз съм Тревър.