— У теб ли е лаптопът? — попита Уайли Дейл.
— Не.
— Това е баща ми, Мартин — продължи Тревър. — Трябва да погледнем книгата ви отново.
— Лаптопът е откраднат. Освен това имахме неприятности. Големи неприятности. Изобщо и не ми е хрумвало да пиша. Серафимите бяха тук.
Мартин осъзна, че миризмата, която се носеше наоколо, беше на месо и идваше от джипа. Когато се приближи, видя овъглени останки, разкъсано влечугоподобно тяло. А после встрани от къщата — един от ездачите. За миг замръзна, но после осъзна, че и той е бил унищожен.
— Значи ти си Тревър — каза Уайли. — Хей, Брук, това са хората от книгата ми. От плът и кръв!
Момчето се приближи към Тревър и той го поздрави:
— Здравей, Ник.
— Здравей. — Ник му подаде ръка.
Тревър я погледна.
— Можем ли?
— Не знам.
Мартин, Уайли и Брук ги наблюдаваха. Иззад нея се обади малко момиченце:
— Недодялко мисли, че може.
Недодялко! Уини също беше нарекла плюшената си играчка така. Когато майката и дъщерята се приближиха, Мартин забеляза, че Недодялко не е зебра, а слон.
— Той плаче, мамо.
— Загубили са Уини и Линди — обясни Брук. — Нали знаеш, скъпа.
— Какво се е случило тук? — попита Тревър.
— Най-добре е да влезем вътре — заяви Уайли.
В къщата имаше следи от страховита битка. Мартин остана поразен. Тези хора очевидно не бяха ранени, но тук бяха извършени много убийства. Килимите бяха подгизнали от кръв и му се стори, че видя окървавено тяло, завито в чаршафи зад канапето.
— Имахме малко проблеми — поясни Уайли. — Но се погрижихме за тях.
Той измъкна дълъг кафяв предмет от джоба на коженото си яке и предложи:
— Пура?
Мартин го загледа мълчаливо, без да го разбира. Не беше виждал пури, в неговия свят имаше само цигари и енфие. Е, трябваше да има разлика между вселените, очевидно трябваше да има — например цветните коли.
— Мисля, че си спечелих правото да пуша вкъщи — каза Уайли.
— Уайли — въздъхна Брук и го прегърна. — Ти си най-изумителният мъж. Трови дробовете си колкото искаш, любовнико.
— О, мамо!
Уайли лапна пурата, измъкна кибритена клечка и запали края ѝ. Погледна към Мартин съучастнически.
— Това е „Партагас“, направо от кутията на Фидел.
— Татко, при тях май няма пури — изуми се Ник.
После момчето се обърна към Мартин.
— Не си чел книгата ми толкова внимателно, колкото си мислиш, сине — каза Уайли, докато гълташе дима. Или по-скоро го вдишваше. Мартин харесваше енфието, но не искаше да се присъедини към ордите с рак на синусите, затова се беше отказал.
— Твоят приятел Фидел ли прави тези пури?
— Е, той е мъртъв, но пурите наистина са кубински, внесени през Канзас Сити.
— Тютюнът е легален в нашия свят, но е опасен.
— Тук също е опасен. Тези нещица са ракови пръчки. Но ги обичам.
— Попитай го за Фидел Кастро — подкани го Брук.
— Нямам представа кой е — отвърна Мартин. — Ти знаеш ли, Трев?
— Не.
— Кубински диктатор, умря преди няколко години — обясни Ник. — Комунист.
— Комунист, като…
— Философ от деветнадесети век — веднага се обади Тревър, — наречен Карл Ленин, е измислил система за управление на труда, която е прераснала в огромно движение в тази вселена. При тях е царял хаос повече от век. Затова са толкова силни. Затова са се справили с нашествениците и вън лежи мъртъв ездач. В тази вселена хората са се били толкова дълго, че са станали невероятно силни.
— Няма ли войни във вашата вселена? — попита Уайли.
— Не, Уайли, не и истински. Британците и французите се карат заради африканските си владения, разбира се. А и бурският контингент дразни британците в Южна Африка. Руснаците влязоха във война с японците.
— Почакай малко. — Уайли дръпна от пурата. — Сараево говори ли ти нещо?
Мартин не можа да се сети.
— Първата световна война? — попита Уайли. — Втората?
Мартин нямаше представа за какво става въпрос.
— Тате — обади се Тревър. — Тук водят страхотни войни.
И посочи към опръсканата с кръв библиотека.
— Военни книги. Чел съм някои от тях.
— Виж, тук сме в непрекъснати войни, откакто ерцхерцог Франц Фердинанд е бил убит през 1914 година.
Ерцхерцог? Убит? Това бе трудно да се повярва.
— Все още ги имате, нали?
— Разбира се. А Куба е американска колония и няма Фидел в колониалното ръководство, а тази странна философска концепция…
— Комунизмът беше бичът на нашия свят в продължение на седемдесет години — обясни Уайли. — Отне живота на половин милиард, а световните войни поносиха още триста милиона. Истинска касапница.