Мартин се вгледа в шкафа за оръжия, изпъкващ насред всекидневната.
— При нас няма много оръжия.
— И по-добре — вметна Брук. — Насилието ражда насилие.
Ник вдигна нещо, което приличаше на ръчно оръжие, от масата и духна в цевта.
— Не е ли нужно обаче, мамо? — попита той.
Никое дете не би се обърнало към възрастен по този начин у дома, камо ли към някой от родителите си.
— Уайли — каза Мартин, — имаш ли някакви идеи какво трябва да направим, ако и вие ни подкрепите?
— Копелетата са силни и вероятно скоро ще загубим.
— Но вие… вие ще стреляте.
— Приятелю, ако си спомням правилно, вашият президент опита с водородна бомба на Великденските острови и не направи нищо. Подобен акт не е точно липса на агресия, според мен. Но факт е, че не подейства… когато написах тези думи, направо ми призля. Наистина. Защото водородната бомба е най-доброто, с което разполагаме и ние.
— Но ако светът ви е в постоянна война, сигурно нямате Британска бойна група, която да ви търси обяснение, нали? Не е като при нас. Преди суперсилите да се заинтересуват, всичко беше свършило.
— Първите скиталци бяха в Англия.
— На голяма империя като тази ѝ трябва много време, за да реагира. В този случай твърде дълго, дори и да можеха да направят нещо.
— Уайли? — попита Тревър. — Знаеш ли защо сме тук?
— Обсъждали сте миналата нощ и сте решили, че искате да общувате направо с мен. Проблемът е, че нямам по-добра идея от вас какво би могло да помогне. Искам да кажа, че сте изправени пред ужасна катастрофа. Не виждам какво можете да направите. Страхувам се, че няма шанс.
— Можеш ли да пишеш без компютъра си? — попита Тревър.
— Не, хлапе, не мога. Опитах се да използвам лаптопа на Ник и Брук, дори розовия Мак на Келси, но нищо не се получи. Нищичко. Каквато и магия да е имало, тя си е отишла.
— Почувствахме го — кимна Тревър. — Затова дойдохме. Разбрахме, че нещо при вас се е объркало.
— Вие, хора, сте толкова, не знам… прецизни. Начинът, по който подхождате, движите се бавно от А до В, до С — дали не сте малко по-мудни от нас? В интелектуално отношение. Не толкова умни?
— Не сме толкова агресивни — каза Мартин. — Очевидно, при всичките ви войни, комунистите, тези огромни пури, които тълкувам като доминантен символ…
— Говори на гръцки. Английският ти не струва.
— Всъщност знам малко гръцки. Правил съм разкопки там за оценяване възрастта на находките. Датирахме Акропола и резултатите не противоречаха на приетите, за разлика от други случаи.
— За които знам всичко, разбира се. И ние имаме странни руини тук. Същите. И подобни легенди. Война в небето, велик потоп и тъй нататък.
— Което значи, че са били и тук.
— Мамо? — попита Келси. — Кога ще убием човека в тайника?
— Какъв човек? — попита Тревър бързо.
— Татко затвори този наистина ужасен тип от вашата вселена в нашия тайник. Човек е, така че се обадихме на един приятел, полицай, и той ще дойде да погледне.
— Ал Норт е, нали? Генерал Ал Норт?
— В доста лошо състояние — съобщи Уайли. — Но няма да убивам хора, докато ченгетата не кажат, че може. Ако ме разбирате.
— Може ли да го разпитаме? — попита Тревър.
— Разбира се, подложете го на водно потапяне, ако искате. — Той дръпна от пурата и я извади от устата си. — Използвайте това за очите му. Накарайте го да се разговори.
Тревър взе пурата и попита:
— Как да го направим?
Ник се разсмя.
— Потапянето във вода е вид мъчение, карат човека, когото искат да разпитат, да мисли, че се дави. Колкото до пурата, трябва да забиваш запаления ѝ край във възпалената очна орбита на генерал Норт и мисля, че ще ти каже повече от адреса си.
Тревър изпусна пурата.
Уайли я хвана, преди да падне на пода.
— Кубинска е, за Бога!
Дръпна от нея и избълва огромен облак дим.
— Истинска красавица.
После се отправи към кухнята.
Мартин си помисли, че може и да е писател по професия, но се движи с гъвкавостта и силата на войник. Момчето също, а с тези стиснати устни, жената изглеждаше способна да убие човек. Само малкото момиченце сякаш бе уязвимо, но може би само така му се струваше, защото плюшената ѝ играчка също се наричаше Недодялко, а Уини беше толкова нежно дете.
Уайли отвори капака на пода.
— Как сте, генерале? Ще ви поизмъчваме след секунда и искахме да ви уведомим. — Затвори капака. — Това е за сплашване.
— Той не играе с пълно тесте, тате — намеси се Ник.