— Запомни това добре, сине. И да играят с половин тесте, няма значение, ако е твоята половина, или дори да имат само една карта, какво ти пука, ако е тази, която ти трябва.
— Не знаем какво да правим с Ал Норт — каза Ник. — Те също.
Възцари се тишина.
Уайли вдигна мобилния си телефон и позвъни:
— Къде, по дяволите, си, Матю? Между другото, току-що изпуших последния ти „Партагас“. — Заслуша се. — А аз ти казвам, че тук нещата са съвсем странни. Сложи шибаната поничка в хладилника и тръгвай.
Затвори.
— Знаете ли, не му казах всичко по телефона, той си мисли, че го лъжа, но трябва да ви призная… — Спря. Изведнъж самохвалството му изби на повърхността. Затвори очи и поклати глава. — Спасих семейството си. Аз и моето момче.
После седна и дръпна дълбоко от пурата.
Някакъв камион се насочи към къщата, скоростите му скърцаха, докато се бореше със стръмната алея. Накрая спря.
— А сега да почакаме господин полицая да преброи труповете.
Висок мъж в полицейска униформа отвори предната врата и влезе със същата широка и агресивна крачка, която според Мартин бе характерна за всички тукашни.
— Какъв е този хъмър отвън — запита още с влизането Мат, подуши въздуха и погледна Брук. — Да не те е дрогирал?
— Получава награда, защото ни спаси живота.
— От какво? От хъмъра на някой търговец на наркотици? Човече, това е досущ военен хъмър на Съединените американски щати. Няма много такива наоколо. Освен това е черен като лимузина. — Погледна към Уайли. — Не ми казвай, че си го купил? Приятелю, това ще ме вбеси.
— Мат, обърни се и виж мъжа, дето стои пред камината и се тресе от шубе. Погледни очите му и ми кажи какво виждаш.
Високият теснолик мъж се обърна и Мартин забеляза, че той не носи малък пистолет като Боби, а оръжие с размерите на ръчно оръдие. Мартин се вгледа в пистолета и огромната ръка до него, после с нежелание вдигна поглед към лицето на полицая.
Мат се взря в очите му и възкликна:
— Какво ти се е случило, човече?!
— Аз…
— Това е бърза еволюционна промяна, индуцирана от екстремен видов стрес — каза Уайли. — Нали така, Мартин?
— Да, предполагам, че да.
— Но, извинете ме, не ни представиха — рече Мат и му подаде ръка. — Аз съм Мат.
— Здравейте.
— Вие… — Полицаят посочи с брадичка навън.
— Да, оттам идваме. Това е синът ми Тревър.
— Значи вие сте загубили Уини и Линди. Бедничките.
— Мат, бих ти препоръчал силен скоч, но нямаме време. Разполагаме обаче с един от тези хубостници, вързан в тайника ни. Много странен и закърней човек, някога е бил генерал в тяхната версия на военновъздушните сили на САЩ, но сега е чудовище, създадено, за да може да се движи свободно и в двете вселени. Ужасно е накълцан. Няма да повярваш. Спомняш ли си мъжа с обезобразеното лице?
— Нънъли?
— Липсващите части от него са били пришити на този грешник.
— Какво?!
— Зашили са му ги, за да му дадат физическа връзка с нашата вселена. Да има по-голяма свобода на движение. На теория. Всъщност пълна глупост. Серафимите имат проблем с движението в нашата вселена. Не хората. А той е човек. Бил е.
— Добре, да видим дали съм разбрал… В тайника ти има човек, по който са пришити части от Нънъли…
— В злополучен опит да му помогнат да действа по-свободно в нашата вселена.
— А това са Мартин и синът му.
— Да, сър.
Мат отново се вгледа в тях и въздъхна:
— Боже! Сигурен ли си, че това е истина, Уайли?
— О, да, и трябва да накараме Франкенщайн от мазето да каже нещо на тези хора… Какво по-точно, Мартин? Какво би могъл да знае, което да ви помогне?
— Трябва да спрем нашествениците да проникват в света ни. Трябва да узнаем как да затворим порталите.
— Тревър, прочете ли частта за пътуването на Самсън до Авадон? — попита Уайли.
Тревър отвърна, че не е, и Уайли се зае да им разкаже последната глава от книгата си. После попита:
— Забелязвате ли слабост в действията на серафимите?
— Бързат. Затова трябва да ги забавим — отвърна Мартин.
— Лошото е, че все още виждам края на книгата си и образите, които съзирам, са техните огромни мръсни градове, пълни с гладуващи серафими, които нахлуват във вашия свят. Не виждам Вашингтон или Ню Йорк, нито Лондон. Съжалявам, приятели, но в момента ми се струва, че губите.
— Мат може ли да изтръгва информация? Знае ли такива техники? — попита Мартин.
— Да, Мартин. Служил е в Близкия изток.
— Значи ще подложи генерал Норт на мъчение заради нас? — попита Мартин.