Значи трябваше да изчака да го издърпат навън. Щеше да поеме нещата оттам.
Зачака. Нищо. Не се чуваха гласове. Стъпки, които заглъхнаха, после приглушени викове. Оглеждаха стореното от разузнавателния отряд.
Обадиха се на „Бърза помощ“ и след това показаха на полицая останалите щети около къщата. Не беше добре. Трябваше да го изтеглят, преди да се появи медицинският екип да го доубие.
Пое дълбоко дъх и остави болката да го завладее. Знаеше как да я управлява, но сега трябваше да смени подхода. Докато издишаше, извика.
Проработи. Прекрасно. Повтори го още веднъж. Звукът беше странен, задгробен вой и реката от болка отново го заля.
Постигна и това, че капакът се отвори.
— Санитарите ще дойдат всеки момент — каза нечий глас.
После отново се разнесе другият глас, по-спокоен и тих:
— Той е от нашия свят и е зъл, трябва да ни оставите…
— Не трябва да ви оставям да правите каквото и да е, доктор Уинтърс! Този мъж е прострелян, тук е и не бива да ми пречите да си свърша работата.
— В нашия свят е престъпник. Носи военна униформа, но работеше за врага. Наш е.
— Не ме бутай! — ядоса се Мат.
— Момчета, престанете — намеси се Уайли. — Мартин има право в крайна сметка.
— Трябва да го вземем с нас — настоя Мартин.
— Ще ви трябва цялата морска пехота, за да го направите.
— Вече нямаме морска пехота! Унищожена е. Няма ги. Военните бяха унищожени при първата вълна от нападения. По целия свят. Така че, ако не спрем серафимите, те ще дойдат всеки момент.
— Мат…
— Вижте, ще ме принудите да извадя пистолета си, а не обичам да го правя.
— Знаеш ли, че имаш еквивалент в нашата вселена? Той е стар мой приятел, точно както ти на Уайли? Името му е Боби. Той изчезна и смятаме, че е скиталец — жив, но без душа.
— Ти също ще станеш скиталец — добави Тревър. — Ако дойдат тук. Ще бродиш със заключена душа, или по-лошо — ще станеш като този човек там, така промит и извратен, че работи за врага, а си мисли, че помага на собствения си вид. Ще станеш съвсем същия, и то до няколко дни.
— Тази стрелба е най-сериозното нещо, случило се в този град през цялата ми кариера — изкрещя Мат.
— Трябва да видиш онова, което майка ми застреля. Приличаше на голям паяк, а когато куршумът го засегна, се разплиска нещо, което смърдеше на загорял бекон.
„Чуй ги! Те са ти приятели.“
Пое пак въздух и извика.
— Нека го отнесем с нас — замоли се Тревър. — Дай ни възможност да разберем каквото искаме.
— Можете да го разпитате в болницата — отвърна Мат.
Уайли се засмя подигравателно:
— За Бога, Матю, този мръсник трябва да бъде най-малкото подложен на мъчение. Трябва да се навре жив плъх в очната му орбита. Най-малкото. Болница. Слагаш ли кобра в болница?
— Естествено! Във ветеринарна клиника. Изискване на управлението е всички ранени животни да получат грижи.
— Не това имах предвид.
Линейката щеше да дойде скоро, затова Ал трябваше да положи максимални усилия, свръхусилия, или нищо нямаше да се получи. Задачата му не беше лесна, защото трябваше да убие всички хора тук, особено тези от собствената си вселена.
Как всичко се бе объркало така? Трябваше да ги убие и да докладва на генерал Самсън, че нещата са излезли от контрол, наистина са излезли от контрол.
После ченгето дойде до тайника. Просто така, стоеше над него. Това беше неговият шанс, единственият му шанс.
Докато глупакът се навеждаше, той се пресегна и бутна пистолета да го изкара от кобура с дланта си.
Удари бедрото на ченгето с тъп звук, той се сепна, наведе се и рече:
— Прощавай.
Ал беше по-бърз. Хвана дръжката на оръжието между палеца и показалеца си. Плъзна пръсти отстрани и успя да стигне спусъка.
Вдигна оръжието.
— Мамка му, взе пистолета…
Ал стреля нагоре през пода и се чуха викове. Не знаеше дали е уцелил някого, затова стреля отново и отново, докато остана само един куршум.
За това време ченгето беше изпълзяло назад. Всички крещяха.
Знаеше какво трябва да направи, твърде много неща зависеха от успеха му. Разполагаше с информация и вероятно щяха да я изтръгнат от него с мъчения. Щяха да успеят. Тези хора бяха способни на жестокост.
„Кажи им всичко!“
Имаше един портал, за който не знаеха нищо. Но той знаеше къде е, защото го бяха превели през него.