След тази приказка, основана на най-любимите ми приспивни истории, най-после ме обхвана чудесното предусещане за настъпваща дрямка. Очите ми се затварят. Плавам на сал, отрупан с бали памук… Аз…
Шум! Над мен! Откъм морето. Нещо се движи към мен. Бавно, после бързо.
Адреналинът изпраща огнен поток през крайниците ми. Предпазливо, тихо протягам ръка и хващам тоягата си.
Чакам. Защо сега, когато съм отслабнала? Трябва ли опасността винаги да идва в най-неподходящия момент?
Щом нещо се удря в земята до мен, чува се тупване и аз изпускам дъха, който бях задържала досега.
Това е котката — малко по-голяма от котенце, — която бях видяла по-рано. Приближава се с мъркане. Протягам ръка и я погалвам. Тя се потрива о мен. След малко я пъхвам при себе си в чувала. Тя се сгушва до тялото ми, все още мъркаща, топла. Хубаво е да имаш нещо, което ти вярва и иска да е с теб. Наричам котката Р’лие. Само за една нощ.
10. Планината Фуджи от Еджири
Този път вземам автобус по обратния път. Прекалено уморена съм, за да вървя пеша. Бях си изпила лекарството, както може би трябваше да правя през цялото време. Все пак трябва да минат няколко дни, преди да настъпи някакво облекчение, и това ме плаши. Всъщност не мога да си позволя такова състояние. Не съм сигурна какво да правя — знам само, че трябва да продължа.
Гравюрата е измамна, защото част от силата й се крие във въздействието на силния вятър. Небето е сиво, Фуджи е замъглена на фона, хората на пътя и двете дървета зад него еднакво страдат от поривите на вятъра. Дърветата се огъват, хората се гушат в дрехите си, високо във въздуха се носи шапка и някой и друг нещастен преписвач или автор вижда изтръгнатия си ръкопис да отлита към небето. (Това ми напомни една стара карикатура — издателят казва на автора: „Нещо странно се случи с вашия ръкопис по време на парада за празника на свети Патрик.“) Сцената пред мен е по-малко активна в метеорологично отношение. Небето наистина е покрито с облаци, но вятър няма, Фуджи е по-тъмна, по-ясно очертана, отколкото на гравюрата, наоколо не се виждат никакви борещи се с вятъра пешеходци. Има много повече дървета съвсем близо до мен. Всъщност аз стоя до малка горичка. В далечината се виждат постройки, които липсват на картината.