— Вие мислите по-бързо от мен.
— Опасен ход е това, приятелю — каза Хитлер и присви очи.
— Чувал съм Херман да разправя за таен проход между резиденцията и Райхстага. Много лесно може да се организира пожарът. После е нужна само една изкупителна жертва. Сигурен съм, че Химлер или Гьоринг ще уредят това.
Отначало Хитлер бе поразен, но докато слушаше, планът започна да се оформя в главата му. Смело? Да. Дръзко? Да. Възможно? Той нервно запотупва бузата си с пръст.
— Това е само една идея, хер канцлер. Нещо, върху което може да се помисли. Но ако ще се прави, трябва да се действа бързо.
Разговорът промени настроението на Хитлер. Той бе весел, а сега стана мрачен и замислен. Фирхаус разбра, че трябва отново да го върне в предишното настроение.
— Във всеки случай това е една стара и мрачна сграда — бегло подхвърли той и докато си сипваше още кафе, погледна фюрера и се усмихна.
Хитлер го изгледа за момент, после лицето му се смекчи и той се облегна назад и се засмя.
— И така, Вили, ти отново размъти водата. Този твой ум никога ли не почива?
— Понякога.
— Когато си заспал, а?
— Не. Понякога най-добрите ми идеи идват насън. Това бе хитър отговор, понеже съвпадаше с интереса на Хитлер към сънищата, психологията и астрологията, и Фирхаус го знаеше.
— Добре, ще помисля върху идеята ти за Райхстага, Вили. Може да не е толкова луда, колкото изглежда — каза Хитлер. — А сега нека поговорим за операция „27“. Разкажи ми за der Schauspieler.
Фирхаус се облегна на стола си и за момент погледна към тавана. После започна да излага информацията.
— Верен член на партията и горещ поддръжник на фюрера. Герой от войната като вас. Бил е още млад, когато е спечелил Железния кръст при Бело Ууд…
— За какво?
Хитлер прекъсваше в зависимост от настроението си. Фирхаус бе свикнал с това, но сега долови и малко завист във въпроса. Хитлер също бе спечелил два железни кръста, рядко постижение за един редник. Той бе учуден, че актьорът е спечелил такова отличие.
— Унищожил един танк и два взвода американски моряци, преди да бъде ранен. Върнал се на фронта и бил пленен към края на войната при Кембай в деня, в който вятърът сменил посоката си.
— Мразя да си спомням този ден. Истинска трагедия за нас. Пострадал ли е от химическия газ?
— Не, успял да убие един англичанин и да му вземе противогаза.
— Изобретателен, нали?
— Много — кимна Фирхаус. — Роден е близо до Линц…
— O, значи е австриец.
— Да. И страшно се гордее с това. Рожденото му име е Ханс Волф.
— Волф, а? Хубаво име. Изключително име.
— Да, майн фюрер. Баща му е бил магазинер. Починал е много рано, когато момчето е било на десет години. Майка му преподавала в училище. Умряла, докато той бил в армията. Учил е инженерство в Берлинския университет, но напуснал в началото на двайсетте. Станал скитник, една отчаяна душа, близо две години…
— Бил ли е в СА?
— Не. Става партиен член в Нюрнберг през 1927. Година по-късно бил прослушан за някаква малка роля в един филм и успял да вземе водещата. И тогава започнала неговата шарада. Живее в Берлин като Йохан Ингерсол и има лятна вила край Мюнхен, където използва истинското си име. И… сътрудничи много на партията.
— Чудесно. Характер?
— Арогантен, взискателен, егоцентричен, избухлив. Също така страшно интелигентен и много начетен. Рецитира дълги пасажи от „Майн Кампф“.
— Наистина ли! — каза Хитлер очевидно поласкан.
— Да. Може да бъде и доста откровен, понякога чак безсрамен, и съм чувал, че чувството му за хумор е доста цинично. От друга страна, тези, които го познават като Ханс Волф в Мюнхен, мислят, че е бизнесмен. С тях той се държи очарователно и великодушно. Напълно друг характер, когато е извън студиото.
— И така, той представлява двама различни души? Фирхаус кимна.
— И очевидно не се затруднява да се превръща ту в единия, ту в другия.
— Истински актьор.
— Да, майн фюрер. И добър спортист също. Вещ скиор и плувец, а в армията е тренирал и бокс. Запален алпинист и ловец.
— Жени?
— Ерген е, но често има любовни истории.
— Не е хомосексуалист?
— Не, не — бързо отвърна Фирхаус.
— И е чел „Майн Кампф“, а?
— Тя е негова мания.
— Надявам се, че няма да се чувства неудобно тук, след като не познава никого. Всички останали се познават.
— Мисля, че това ще му допадне.
— O?
— Това го отличава от всички нас. И напомня на всички, че е звезда.
Хитлер погледна Фирхаус.
— Не и в тази къща. Фирхаус се засмя.
— Той е егоцентричен, майн фюрер, а не луд. Хитлер се засмя и се удари по коляното.
— И така, сега въпросът е ще се съгласи ли да го направи?