— Вие сте Третият райх, майн фюрер — изтърси той страстно. И инстинктивно се отдръпна назад и вдигна ръка в нацистки поздрав. — Хайл Хитлер! Да живее канцлерът.
Лека усмивка се появи върху устните на Хитлер и той вдигна ръка в отговор. Продължиха надолу по пътеката.
Чайната изглеждаше като голямо, затворено белведере на върха на една скала в края на живописната пътека. Когато я наближиха, Хитлер ускори ход — бързаше да се спаси от студа. Вмъкнаха се вътре и затръшнаха вратата, за да не влезе леденото течение. Прислужникът в бяла униформа застана мирно и поздрави.
— Можеш да идеш в кухнята, Фриц, сами ще се обслужим.
— Да, майн фюрер — отвърна войникът и изчезна. Отвън вятърът подемаше снега в дяволски завъртулки, които танцуваха покрай заскрежените прозорци. Вътре пращеше огромен огън, към комина се виеха блестящи искри.
— Ох — каза Хитлер и разпери палтото си пред камината. — Огънят е най-пречистващото средство. — Гледаше горящите пънове, сякаш виждаше високия Райхстаг в пламъци. Въображението му рисуваше блещукащи искри, плуващи над града.
Масата бе сложена пред камината. Имаше блюда с домашно приготвен хляб, сладкиши, сирене и дебели наденици, чиято кожа отгоре се бе пропукала при готвенето. В средата на масата стоеше огромен порцеланов чаен сервиз, имаше и две бутилки вино.
— Разходката дотук е добра дисциплина. Вие дисциплиниран човек ли сте, Ханс?
— Когато е необходимо.
— Добра позиция. Една от причините да идвам на това място е почивката.
Той пипна едната бутилка.
— Червено или бяло?
— Мисля, че бих предпочел червено.
Хитлер наля и на двамата по чаша от червеното, после взе един нож, отряза парче наденица и го лапна. Затвори за момент очи, като вкусваше пикантното парче месо, преди да го полее с глътка вино.
— Да забравим дисциплината за ден-два, а?
— Напълно необходимо, майн фюрер.
— Точно така, точно така. Заповядайте, Ханс. Хитлер си сложи в една чиния хляб, сирене и наденица и си наля още вино. Стоплен от огъня, той си свали палтото, хвърли го върху един стол и издърпа друг по-близо до огнището. Седна с разтворени колене и кръстосани глезени и въздъхна удовлетворено. Ингерсол също придърпа стол и седна. И двамата гледаха огъня почти вцепенени.
— Никога не говоря за политика тук, в Орловото гнездо — каза Хитлер. — Идваме тук, за да починем и забравим проблемите, нали? Все пак, хер Ингерсол, мисля, че ще е от полза и за двама ни, ако се разбираме.
— Ако вие го желаете, майн фюрер.
— Любопитен съм за едно нещо — каза Хитлер. — Знам, че сте били зле година-две, преди да станете актьор. Защо не сте се присъединили към Sturmabteilung? Добър нацист като вас ще има по-голям престиж, ако облече кафява униформа.
— Не бих могъл да направя това.
— Защо не?
— Това е личен проблем — каза Ингерсол с известно колебание.
— Такъв, че не можете да го споделите с вашия фюрер? Ингерсол помисли за момент, преди да отговори.
— Не съм дошъл тук да си създавам врагове.
— Това ще си остане само между нас, Ханс. Ингерсол помисли няколко секунди. От една страна, се страхуваше, че неговото предубеждение ще ядоса Хитлер, и все пак инстинктът му подсказваше, че Хитлер ще се отнесе благосклонно към откровеността.
Освен това защо наистина бе тук? Дали тези политически въпроси бяха просто любопитство? Или зад дискусията имаше някакъв скрит мотив? Ингерсол прехвърляше в ума си двата варианта. Накрая избра искреността. В края на краищата той бе национален идол. Неговата популярност надхвърляше политиката или идеологията.
— Страхувам се, че моето мнение е малко… снобско — каза той накрая.
— Снобско?
— Кафявите униформи не са хора от моя тип. Аз разбирам, че те са необходими, но… те са шумни необуздани грубияни и…
— Да. И? — Хитлер го пронизваше с очи, но Ингерсол не сведе поглед.
— И освен това този Ернст Рьом. Той е… има нещо около него… той обича млади момчета — каза той почти грубо. — Садист, пияница…
— Познавате ли Рьом?
— Срещал съм го веднъж. През двайсет и пета, двайсет и шеста в Берлин. Държеше реч. Дори трезвен говореше несвързано.
— Той не е избран заради ораторските си качества или добрите маниери.
— Да, майн фюрер, но…
— Интуицията ви за Рьом е вярна — каза Хитлер. — Той не успя да придаде на щурмоваците собствена физиономия. — Хитлер се изправи, обърна се с гръб към огъня и повдигна рамене. — Нямат нито чест, нито насока: — Помисли още секунда и добави загадъчно: — Е, тези неща рано или късно надживяват целта си.