Замълчаха.
— Освен това Рьом има свински очи — ненадейно пак почна Хитлер, като отново смени настроението си и се засмя.
— Не бих искал да съм близък и с хунския вожд Атила, но той поне е бил доста ефикасен.
— Точно така. Виждам, разбирате, че дори плъховете могат да служат на едно полезно дело. Той служи на делото, едно много необходимо дело. Но аз ви уверявам, че неговият глас няма да се чува в бъдеща Германия. Той е недодялан — каза Хитлер рязко.
— Точно така.
Ингерсол очевидно добре разбираше от политика и наблюденията му бяха точни. Sturmabteilung или щурмоваците бяха персоналните гвардейски отряди на Хитлер. Главорези, гангстери и обикновени скандалджии, преди години набирани предимно от затворите и бирариите, с времето те бяха станали една недисциплинирана полувоенна сила. Маршируваха по улиците, чупеха прозорци, биеха евреите, охраняваха политическите митинги и тайно вършеха изнудвания и шантажи, ала опасно се изплъзваха извън контрол и Хитлер бе докарал Ернст Рьом, колега от времето на преврата, от дипломатическия му пост в Боливия да ги оглави. Хитлер все още се нуждаеше от тази своя лична полицейска сила, но си имаше собствени планове какво ще направи с нея. Той бе създал СС, Schutzstaffel, поверявайки ги на един от близките си приятели Хайнрих Химлер. Те също си имаха свой сателит, СД, службата за безопасност, която се занимаваше с контраразузнаването в Германия и чужбина. СД бе службата, в която Вилхелм Фирхаус играеше неясна, но очевидно важна роля. Планът на Хитлер беше да изгради от СС най-силната организация в нацистката партия, прехвърляйки й власт, докато стане по-силна от щурмоваците, и тогава…
Но всяко нещо с времето си.
— Разбирам, че сигурно изглеждам като почитател на елита. — започна Ингерсол.
— Вие наистина сте почитател на елита — каза Хитлер спокойно. — Няма нищо лошо в това. Това е една от причините да сте тук.
— Аз имам малко общо с Рьом и кафявите ризи извън политиката. Предпочитам да подкрепям Националното социалистическо движение по друг начин.
Хитлер присви очи.
— Като например? — попита той.
— Финансова помощ. Да убеждавам познатите си да влязат в партията. Да защитавам вашите идеи пред тези, които… не ги разбират добре.
— Така, значи сте добър нацист?
Ингерсол помисли за момент, после каза:
— Може би съм добър хитлерист, майн фюрер. Това може би е по-точният израз.
— Какво искате да кажете?
— Аз виждам партията като средство към целта. За мен тя е необходима организация. Но в нея има прекалено много палячовци и хулигани.
— Палячовци и хулигани — повтори Хитлер учудено. Фирхаус бе прав, този артист бе наистина прям. Ингерсол усети нарастващото раздразнение на Хитлер.
— Бих ви следвал и в огъня, майн фюрер — бързо добави той, — но има някои хора, които бих предпочел да хвърля в пламъците.
„Примамвай и ласкай. Чуй го само.“
— Както ви казах, чел съм „Майн Кампф“ много пъти от корица до корица. Тя стои винаги на нощното ми шкафче. Това е велика книга, по-велика от Библията. Съгласен съм с всичко, което казвате, особено що се отнася до еврейския проблем.
— Herr Schauspieler, кажете ми истината. Какви са чувствата ви към евреите?
— Мразя ги — каза Ингерсол с нисък напрегнат глас. — Мразя техните марксистки номера. Тяхното хленчене…
— Да, да. Много добре. Те наистина хленчат. И вие сте прав, те са гръбнакът на марксисткото движение. Те имаха на разположение четиринайсет години, четиринайсет години, за да ни покажат какво могат да направят, и всичко, което направиха, е боклук. Огледайте се и вижте. Боклук! Тайната на нашия успех, Ханс, е, че ние сме честни. Ние работим честно. И това е правилно за Германия.
Той се усмихна сдържано, всъщност леко помръдна ъгълчетата на устата си, и се изпъчи самодоволно. После седна на стола и се наведе към Ингерсол със стиснати юмруци.
— Ние трябва да изхвърлим евреите от пазара, от банките, от нашата промишленост. Дори може би… да спасим Германия напълно от тази юдейска напаст. Ще се съгласите ли?
Ингерсол се усмихна, кимна и попита:
— Да. Но как? Как ще оправдаете това пред останалия свят?
Настроението на Хитлер рязко се промени. Лицето му почервеня. Гласът му страстно се извиси и дълбоко в него забушува гняв.
Той погледна през прозореца.
— Оправдание? Никакво оправдание. Останалият свят?! Пред кого от останалия свят? Французите? — Той изсумтя с възмущение. — Никога няма да се разберем с тях? Американците с тяхната доктрина Монро? Боже Господи! Истинско лицемерие. Те не допускат кандидатите да имигрират, ако са нежелани. Регулират техния брой. Изискват съответни физически данни, настояват да притежават известна сума пари, разпитват ги за политическите им възгледи. Слушайте, приятелю, човек се учи от своите врагове. Както и да е, има начин да се оправим с американците. Комунистите казват, че силата идва от дулото на нашето оръжие. — Той силно удари с юмрук по разперената си длан и тропна с крак. — Как могат да ни обвинят, че правим същото нещо, а? Не давам и пет пари за евреите в другите държави. Но тук, това си е работа на Германия. Това си е наша работа.