За момент на Ингерсол му се стори, че Хитлер е забравил, че той е в стаята. Той сякаш говореше на невидимите тълпи, на лишените от граждански права германци, някъде там навън. И страстта му бе хипнотизираща. Сърцето на Ингерсол започна да тупа бързо. После, пак така изведнъж, гласът на фюрера стана спокоен и той се обърна към Ингерсол. Очите му още горяха трескаво.
— Колкото до британците… опортюнисти, такъв им е стилът. Британците са упорити и горди. И са експлоататори. Англия е една психологическа сила, оплела целия свят. Те са защитени от огромна флота и много смела авиация. Но ще се оправим с тези неща, когато му дойде времето. Казвам, по дяволите останалата част от света — прошепна той, наведен към Ингерсол. — Още година и нашата партия ще стане най-мощната политическа партия в историята и цяла Европа ще падне пред нас на колене. Утре ние ще сме светът, млади приятелю.
„И така, в мислите си Хитлер вече се готви за война — мислеше си Ингерсол. — За него това е неизбежно.“
Хитлер спря, видял нескритото вълнение върху лицето на Ингерсол.
— Вярваш в това, нали, Ингерсол?
Артистът кимна в транс.
„Хвана се на въдицата — помисли си Хитлер. — Der Schauspieler е наш.“
— И искаш да си една от важните фигури в тази игра, нали?
— Да.
— Повече, отколкото ти осигурява финансовата ти помощ за партията, нали?
— Да, майн фюрер.
— Така и ще стане, хер Ингерсол — каза Хитлер и потупа Ингерсол по коляното. — Ще стане.
Над рамото на Хитлер, през заскрежения прозорец, Ингерсол видя Вили Фирхаус да тича тромаво надолу по заледената пътека към чайната.
6.
Колкото и да му бе студено, Фирхаус се спря пред чайната и почука. Хитлер му разреши да влезе.
— Господи, навън е доста студено — оплака се гърбавият, щом връхлетя в стаята. — Постовият казва, че било десет градуса под нулата.
Хвърли се към огъня да се стопли и веднага се обърна, за да скрие гърбицата си. После, докато се топлеше на буйните пламъци, затвори очи и потрепери.
— Ще трябва да започнем война в Африка, Вили, само за да ти бъде по-топло — каза Хитлер.
— Има и по-лошо, много по-лошо — отговори Фирхаус. — Прахът! Според мен прахът е по-лош дори от студа.
— Всеки си има слабо място — каза Хитлер. — Ханс мрази калта повече от студа. Ти мразиш праха повече от студа.
— А вие, майн фюрер, какво мразите повече от студа?
— Провала — каза Хитлер.
— Понякога те вървят заедно — каза Фирхаус. — Наполеон се сблъска и с двете неща в Русия.
— Проблемът на французите е, че те винаги си слагат в чинията повече, отколкото могат да изядат — каза Ингерсол, вземайки си сандвич.
— Проблемът е, че не ги бива да се бият — добави Хитлер.
— Те по-скоро биха правили любов, отколкото да спечелят битка.
— При Сома видях цял батальон пехотинци да ни обръщат гръб и да бягат — каза Ингерсол, чевръсто отхапвайки от сандвича и поливайки го с вино. — Докъдето ни виждаха очите, бе пълно с френски гърбове.
— Чудесна гледка, басирам Фирхаус и се засмя.
— Страшно красива — отговори Ингерсол.
— Може би са тичали обратно до Париж да намерят бутилка с вино и някоя мадмоазел за през нощта — засмя се Хитлер. — Може ли да повярвате? Те наистина мислят, че тяхната отбранителна линия Мажино може да ни спре? Ха! Някаква си бетонна ограда като за обор да спре вермахта? С какво нетърпение очаквам този ден!
Той си отряза парче наденица и търпеливо го Задъвка, прехвърляше месото с език и изсмукваше сока му до грам, преди да го глътне.
— Започва да вали сняг, майн фюрер — каза Фирхаус. — Самолетът от Берлин може да срещне трудности при кацането в Линц.
— Сигурен съм, че Херман няма да позволи на пилота да се върне. На началника на Luftwaffe трудно може да се откаже заради малко сняг.
— Е, има и добри новини. Самолетът на Алберт е кацнал. В момента той е на път от селото насам.
— Чудесно.
— Оставих му бележка да дойде тук, щом пристигне. Надявам се, че съм постъпил правилно. — каза Фирхаус.