— Аз наистина съм призрак. И тримата се засмяха.
— Очаквате съобщение ли? — попита радиооператорът. — Трябва да ви кажа, връзката е много лоша и…
Двадесет и седем мина зад него, хвана го под брадичката и за темето и му счупи врата. Пазачът, зяпнал от изненада, гледаше как главата на оператора тупва на масата. Ръката на Алънби се стрелна към него и камата се заби под гръдния му кош и се вряза дълбоко в гърдите му.
Главата на пазача клюмна на рамото на Алънби. Нацисткият агент блъсна мъртвото тяло на пода и се зае с работата си.
Разглоби радиотелефона, после изтича през комплекса до телефонната централа. Тя беше празна, тъй като телефоните не работеха от часове. Той преряза телефонните линии просто за по-сигурно, после провери двата си пистолета и погледна часовника.
Седем и двадесет. Добър разчет на времето. Втурна се обратно към клуба и стигна до прозорците точно когато всички — дори хората от кухнята, се бяха струпали в салона. Лейди Пенелоп тъкмо щеше да влезе с една торта със запалени свещи. Алънби блъсна остъклената врата и влезе.
Гостите го изгледаха с изненада. Той беше мокър до кости, косата му бе залепнала на челото. Изглеждаше като привидение.
— Боже Господи, какво се е случило с теб? — попита Пибоди.
Алънби извади пистолет и стреля в тавана. По пода се посипа мазилка. Чуха се писъци.
— Всички да млъкнат! — нареди Алънби, но в стаята цареше хаос. Той вдигна пистолета към полилея и изстреля няколко куршума. Кристалът сякаш експлодира. Куршумите скъсаха веригата, която крепеше огромния полилей, и той с трясък падна върху една маса и я смаза.
— Казах да млъкнете! — повтори Алънби. В стаята стана тихо.
— По дяволите, какво правиш? — почна Пибоди. Алънби го погледна, насочи автоматичния пистолет право към гърдите му и каза съвсем сериозно:
— Седни, Пибоди, или ще те убия на място.
Капитан Лайгер държеше подводницата на десет метра дълбочина. Наблюдателната кула беше точно под повърхността. Минаха покрай североизточния край на остров Джекил и навлязоха в дълбокия проток.
Лайгер завъртя перископа и го насочи към мрачния, замислен бряг на острова. Пресмяташе разстоянието. Щеше да държи курс съответно на запад на петстотин метра от брега, докато достигне северозападната част на острова, после да излезе на повърхността и да остане в залива. Пристанището за яхти беше на неколкостотин метра южно.
Трябваше да се появи в последния момент, така че нямаше как да провери залива и протока. Ако обаче го беше направил, щеше да види как дванайсетметровата лодка на Тъли Мойс „Доли Д.“, се носи по развълнуваната вода към същата цел.
На борда на „Доли Д.“ Кигън зареди автоматичната пушка на Мойс, после провери пистолета си и пъхна двата резервни пълнителя в джоба на якето си.
— Решил си да убиеш този човек, Франк, така ли? — попита Мойс.
— Не мисля, че ще се оправя с него по друг начин. Той не е от тия, които се предават.
— Имаш ли някакъв план?
— Не. Искам да стигна до острова и адски се надявам да го изненадам.
Докато влизаха в залива, една ярка светкавица за миг го освети целия. В ослепителната до бяло светлина Мойс видя някаква черта на повърхността на петдесет метра пред тях. Малки вълнички прибягваха срещу вълните, гонени от вятъра. Той се взря в тъмнината. Друга светкавица разцепи небето, после още една. В пробляскващата светлина на бурята вълничките станаха вълни, после изведнъж наблюдателната кула на У-17 изскочи над повърхността.
— Боже всемогъщи! — извика Мойс. — Една проклета подводница само на петдесет метра от нас!
Кигън също видя сивата кула, издигната над водата. Зад нея беше остров Джекил и пристанът за яхтите.
— Още не са ни видели — изрева Кигън.
— Насочват се към пристанището на остров Джекил! — викна Мойс.
Носът на подводницата изскочи на повърхността и дългото като кит чудовище се насочи право към пристанището. „Доли Д.“ летеше към нея.
Нямаше начин да се върнат обратно. Ако се опитаха да избягат, подводницата щеше да стреля и да ги направи на парчета. Но ако задните резервоари за балансиране бяха все още пълни, Мойс можеше да опита друго. При късмет един удар по наблюдателната кула можеше да я преобърне и ако люковете бяха отворени, подводницата щеше да се наводни и да потъне. Достъпът до пристанището беше дълбок дванайсет метра и тежката рибарска лодка щеше да мине над нея.
Решението на Мойс беше мигновено. Той даде пълен напред и извика на Кигън.
— Ще блъсна това копеле! Дръж се.
Мойс включи прожектора точно когато люкът се отвори и двама немци се покатериха на палубата. Изплашени, те се обърнаха и видяха блестящото око да се приближава към тях. Единият се затича към картечницата пред командния пункт. Кигън видя нещо бяло да се показва в кулата — глава с бяла шапка с козирка. Капитанът ли беше това? Който и да беше, очите му се разшириха от изненада и той зарева някакви заповеди. Първите двама издърпаха мушамата от тежката картечница на палубата и я заредиха. Кигън изтича напред по плъзгавата палуба, подпря автоматичната пушка на перилото и изстреля два откоса. Първият мина високо над картечаря, но вторият го улучи през гърдите. Ръцете му хвръкнаха над главата и той падна назад. Вторият немец обаче успя да завърти картечницата и изстреля един продължителен откос в кабината.