Фюрерът погледна за момент Фирхаус и сви устни.
„Сега му е времето — помисли си Хитлер. — Той е готов.“
Хитлер закрачи из стаята с ръце на гърба, като удряше с юмрука на едната си ръка дланта на другата и гледаше към тавана.
— Вие притежавате едно уникално съчетание на таланти, приятелю. Вие сте превъзходен актьор. Говорите перфектно четири езика и сте специалист по диалектите и акцентите. Вие сте майстор на дегизацията, акробат, войник, който умее да оцелява. Вие вярвате в Третия райх. И вие сте… убиец. Два взвода американски моряци при един сблъсък, вярно ли е?
Той спря и погледна Ингерсол.
— Да, майн фюрер, вярно е.
— Беше ли трудно? Убиването искам да кажа?
Ингерсол го погледна за няколко секунди, после се усмихна.
— Напротив, майн фюрер, беше доста приятно — каза той.
— Ето. Това е то! — Хитлер разпери ръце. — Уникални дарби. Няма друг подобен на него. Казах ли ти, Вили?
— Да, майн фюрер, казахте ми — съгласи се Фирхаус приемайки факта, че този план изведнъж се бе оказал дело на Хитлер.
— Третият райх ваша мечта ли е, Ханс?
— Да.
— Най-важното нещо на света?
— Да.
— По-важно, отколкото вашата кариера и дори ваши живот?
— Да.
Хитлер си сипа още една чаша вино. Погледът му бе прикован в очите на Ингерсол. Той отпи от виното, отново се наведе напред и кимна.
— Вярвам ви. И вярвам, че ако ви кажа, че имам едно невъзможно поръчение, което трябва да се изпълни, едно поръчение, което изисква много лични жертви, такова, което ще изисква да се откажете от името си, от кариерата си, от успеха си — от всичко — аз вярвам, че ако ви възложа такова поръчение, вие ще кажете „да“.
Ингерсол не каза нищо. Думите на Хитлер го бяха докарали до състояние на екстаз.
— Дори ако това поръчение означава да живеете в държава, която ненавиждате, години наред, може би шест или седем?
Хитлер се наведе още по-близо и гласът му се превърна в шепот.
— Дори ако ви кажа, че това поръчение е толкова секретно, че не мога да го разкрия дори и на вас? Само професорът и аз ще знаем, докато дойде време да действате. Дори и тогава, вярвам, че ще приемете такава задача.
— За мен ще бъде чест! — прошепна в отговор Ингерсол.
— Добре, Ханс Волф, вие сте избран. Вие сте човекът, който искам да изпълни това поръчение.
Зашеметен, Ингерсол гледаше ту единия, ту другия. „Това сериозно ли е? — чудеше се той. — Не е ли някакъв вид тест за моята вярност към него?“
— В СС съществува един строго секретен отдел, наречен Die Sechs Fichse, Шестте лисици. Оглавява се от професор Фирхаус. Има само петима членове, и той в това число. Всички останали са уникални индивиди, като вас. На всеки е възложено да изпълни специално поръчение. Всеки е познат под кодово име, което се знае само от Вили и мен. Дори Химлер не знае тяхната самоличност и тяхната цел. Няма никакви писмени доклади и никаква архива. Причината е, че тези поръчения са толкова прецизни, толкова секретни, че не можем да си позволим и най малкото нарушение на сигурността. Самите индивиди не знаят естеството на задачите. Очевидно, ако те бъдат хванати и издадат тайната, това поръчение ще бъде зарязано. И всяко от тези поръчения е жизненоважно за бъдещето на Германия.
— Разбирам — каза Ингерсол.
— Агентите на Die Sechs Fichse докладват само на Фирхаус и той докладва само на мен. Конкретната задача, която мислим да ви възложим, ще бъде в случай, че предстои война със Съединените щати — да се парализират военните им приготовления и да се неутрализират. Това, сигурни сме, няма да позволи на Съединените щати да се намесят във войната. С други думи, Ханс, това поръчение директно ще се отрази върху изхода от битката. Така че, ако решите да приемете и успеете, ще станете най-значителният герой от войната в историята на Третия райх.
Вълнението на Ингерсол преля. Той отвори уста, но Хитлер вдигна нрьст.
— Преди да кажете каквото и да е, Ханс Волф, трябва да разберете, че ако приемете тази работа, и двамата — и Ханс Волф, и Йохан Ингерсол, трябва да умрат. Вие ще станете човек без самоличност. Един номер.
— Номер?
— Вили… — каза Хитлер.
— Вас ще ви знаят само като Siebenundswanzig.
— Двайсет и седем? Защо двайсет и седем?
— Като мине време, ще разберете — каза Фирхаус. Между нас тримата ще го съкратим на Сван. Аз предлагам да прехвърлите личното си състояние в швейцарските банки, въпреки че ще трябва да обещаете никога да не теглите пари от тези сметки, докато не изпълните поръчението. В случай че умрете, вашата собственост ще бъде продадена и тези капитали също ще бъдат депозирани в Швейцария. Не можем да си позволим да оставим и най-малката писмена следа. Проумявате ли?