— Доста мрачна интерпретация на „Риенци“ — каза Фирхаус.
— Вагнер е мрачен — каза Химлер категорично. Дали говореше за всички евреи в Германия, зачуди се Ингерсол. Невъзможно.
— А какъв урок научихте вие, фюрер? — попита Гьобелс, като прехвърли разговора към Хитлер.
— Никога не давай на хората нещо, докато не ги убедиш, че го искат — отговори Хитлер и се разсмя. — Никой не би трябвало да знае това по-добре от тебе, а, Йозеф? Работата ти е да ги убеждаваш.
Всички се засмяха и преминаха на по-лека тема.
— Разбрах, че сега използват хипнозата като средство за разпит, вярно ли е, Вили? — попита Гьоринг.
— Това не е някаква новост — отговори Фирхаус. — Психиатрите от години използват хипнозата, за да изследват мозъка.
— Бях хипнотизирай веднъж — каза Ингерсол.
— Наистина ли? — каза Хитлер. — Защо?
— Имахме един хипнотизатор в един от филмите. Бях любопитен и го направих от любопитство.
— И какво се случи? — попита Фирхаус.
— Аз мразя стридите. Така че го помолих да ме хипнотизира и да ме накара да обичам стриди. И той го направи! Седнах и изядох цяла чиния сурови стриди. И ми харесаха. Помолих го да го направи още веднъж, преди да започнем „Нощното куче“. Казах му, че искам да усещам болка от това, че съм сакат, и после да мога да предизвикам тези чувства по мое желание, докато снимаме филма.
— И?… — Фирхаус се наведе напред.
— Наистина можех да чувствам болка, докато бях с костюма.
— Удивително — каза Фирхаус.
— Значи може би е възможно при хипноза за да се задават въпроси на субекта, на които той при нормални обстоятелства не е склонен да отговаря? — попита Химлер.
— Мисля, че е възможно — каза Ингерсол. — Разбира се, съществува и опасност.
— И каква е тя? — попита Хитлер.
— Е, да предположим, че съм хипнотизирай и ми е казано, че съм прасе и после хипнотизаторът изведнъж умре от сърдечен удар. Завинаги ли ще си мисля, че съм прасе?
За момент настъпи тишина. После Ева започна да се смее.
— Много смешна идея — кикотеше се тя.
Другите също започнаха да се смеят с изключение на Химлер. Той се усмихна, но за кратко. Ингерсол наблюдаваше очите му и разбра по начина, по който те се стрелкаха, че Химлер си мисли: „Дали ще проработи?“
През по-голямата част от вечерта Ингерсол седеше като омаян. Тези мъже бяха Хитлеровият елит. Хората, които преди тази вечер бяха само имена и лица, сега бяха наравно с него. Подбрани от Хитлер да създадат от неговите идеи новия германски ред.
Всеки от тях бе различен и всеки си имаше определена цел. Химлер, шефът на СС, бе малък, нелеп човек без чувство за хумор и със студен като гробница ум, който не можеше да води лек, приятен разговор. Идеалният човек за шеф на СС.
Гьоринг, грамадният шеф на Luftwaffe, държавната полиция и ловният ръководител на Райха, ас от световната война, свалил двайсет и двама британски и американски пилоти. Той бе най-близкият приятел и довереник на Хитлер от времето, когато бяха марширували един до друг при метежа през двайсет и трета и Гьоринг бил ранен в бедрото с два куршума. Гьоринг бе придворният шут, който непрекъснато си правеше шеги, често и със самия себе си.
Валтер Функ бе стеснителен човечец с хитри очички, който почти не говореше. Партийният паричен гений. Не изглеждаше възможно този тих, объркан и подценяващ се човек да строява Тисен, магната на стоманодобивната промишленост, Шницлер, ръководителя на химическия картел, и фон Шрьодер, главата на банковия тръст, и да ги държи в подчинение заедно с други индустриалци. Неговото обещание, че Хитлер ще ги отърве и от комунистите, и от профсъюзите, бе примамило индустриалната мощ на Германия на страната на нацистката партия.
„Интригант — реши Ингерсол, — който най-добре изпълнява идеите на другите.“
Шпеер, архитектът, млад, хубав, с лъчистия поглед на идеалист. Младият гений явно изпитваше страхопочитание в такова мощно обкръжение. Шпеер, който почти нямаше какво да каже освен когато говореше за сгради, бе мечтателят, който като феникс искаше да твори от пепелта на германското поражение.
Ева Браун бе малко жизнено селско момиче. Лекомислена, с хубост, в която нямаше нищо необичайно, празноглава, тя очевидно представляваше за вожда едно безвредно развлечение.
Фирхаус, деформиран, убедителен, истинска загадка. — Той очевидно нямаше звание, но имаше самостоятелен пост в Гестапо и не докладваше на никой друг освен на фюрера. Дали не беше Яго от Отеловата драма на Хитлер?