И Хес. Мургав, красив, схватлив и саркастичен, Хес бе мистериозният човек. Той бе преписал по-голямата част на „Майн Кампф“ от бележките на фюрера, докато Хитлер бил все още в затвора, и вероятно бе по-близък приятел на Хитлер от всички други с изключение на Херман Гьоринг. Неговата роля в йерархията бе неясна за Ингерсол, въпреки че като заместник на фюрера той беше следващият поред — коронованият принц на нацистката партия. Беше ли той като Фирхаус един задкулисен плановик, един неизвестен съветник, работещ в сянка? Или бе просто довереник, чието мнение Хитлер уважаваше и в когото вярваше, че ще продължи делото, ако с него се случи нещо?
Хес имаше и друга връзка с Хитлер — необикновения интерес към магьосничеството и окултизма. След вечеря Хес предсказа бъдещето на Хитлер, използвайки един старомоден гадателски процес. На зловещата светлина на свещите Хитлер държеше една лъжица с олово над една свещ и пускаше капки разтопено олово в паница със студена вода, а Хес разчиташе неправилните топчета и предричаше на фюрера една удивителна и успешна година за негова голяма радост.
Ингерсол неохотно се извини под претекста, че иска да се увери, че филмът е подготвен както трябва за прожектирането. Но имаше да върши други неща. Бе замислил един луд номер — смел и опасен, но такъв, на който инстинктите му на шоумен не можеха да устоят.
Сега облечен в черно, той нахлузи на обувките си чифт котки за лед, сложи си дебели работни ръкавици и взе едно дълго въже от куфара. Загърна се в черното си наметало и излезе на заледения балкон.
Бе разучил предната стена на вилата още през деня. Прожекционната зала бе на равнището на неговата стая, но два балкона по-настрани. При нормални обстоятелства би било съвсем просто да се изкачи на покрива и после да слезе в прожекционната зала, но сградата бе покрита със сняг и лед. Въпреки че вятърът бе стихнал, внезапни повеи събаряха сняг, което го затрудняваше да вижда покрива и правеше номера двойно по-опасен. И после, разбира се, имаше охрана, която непрекъснато патрулираше на земята. Но Ингерсол бе решен да отиде докрай.
Той залюля въжето и го хвърли нагоре, за да го закачи на корниза на покрива. Не успя и въжето падна обратно на балкона, като запрати на земята каскада строшен лед.
Ингерсол се прилепи към стената — един от охраната погледна нагоре. Но явно не можеше да види нищо, тъй като зрението му бе замъглено от блещукащите снежинки. След малко, когато той зави зад ъгъла на вилата, артистът опита пак. На третия опит въжето се закачи.
Ингерсол се изкатери по стената, забивайки шиповете на обувките си в леда. Щом стъпи на тесния корниз, откачи въжето, присви колене и отново го размаха — този път се опитваше да го закачи над балкона на прожекционната зала. Беше трудно да се прицели точно в тъмнината и падащия сняг. Всеки път, когато въжето пропускаше, се откъртваха парчета лед и шумно падаха в градината — на петнайсет метра под него.
Сърцето му туптеше от вълнение. Накрая въжето се закачи, той понечи да го дръпне, за да провери добре ли е, но в същия момент едно парче лед под крака му се строши и той усети, че се хлъзга надолу. Пресегна се, хвана се за покрива, почувства как ръката му се плъзга… и полетя.
За момент се почуди дали въжето няма да се откачи, после почувства рязкото му опъване и усети как лети по дъга във въздуха към прожекционната зала. Люшна се с всичка сила напред, забърса стената и увисна на два метра над балкона.
— Къде е der Schauspieler? — чу Гьоринг да пита в стаята. — Закъснява за собственото си представление, ха-ха!
— Нали ги знаеш тези артисти — отговори му женски глас. Ева Браун.
Ингерсол се спусна по въжето до балкона и въздъхна с облекчение — едно прегърбено привидение в черно, долепено до стената.
Вътре в бледоосветената прожекционна зала Хитлер се бе настанил върху обичайния си стол с Гьоринг от едната страна и Ева от другата. Останалите гости бяха насядали около тях. Фирхаус бе разтревожен: Хитлер губеше търпение, когато се закъсняваше. Къде бе Ингерсол?
Изведнъж френските прозорци, които водеха към балкона, се отвориха и един противен призрак в черно нахлу в залата.
Всички ахнаха.
Ева изпищя.
Химлер посегна към пистолета си. Хитлер рязко се облегна в стола си с широко отворени очи.
— Майн фюрер, дами и господа — каза Ингерсол. — Позволете да ви представя Der Nacht Hund.
Свали маската и дълбоко се поклони.
Ингерсол седеше на кревата в стаята си.
Какъв ден бе преживял! Каква лична победа!
Прожекцията се бе превърнала в истински триумф. А и неговият малък номер, след като възмущението бе утихнало, бе развълнувал фюрера със своята смелост.