Актьорът излезе на балкона и запали цигара. Бе изтощен и му трябваше време, за да помисли и да планира бъдещето си. На един етаж под него господарите на Райха говореха по работа — нещо, за което и Хитлер, и Фирхаус бяха казали, че обикновено не се разрешава.
Някой отвори вратите на терасата отдолу и той чуваше гласовете и схващаше някоя случайна дума или фраза, въпреки че не се опитваше да подслушва. Бе опиянен от мисълта, че само на метри под него се решава съдбата на Германия.
— Аз казвам да го направиш — чу той шумния глас на Гьоринг. — И то бързо.
— … много рисковано — каза някой, може би Функ.
— Разбира се, че е рисковано — каза Химлер. — И така, какво…
Гласовете заглъхнаха, но все пак се чуваха отделни думи.
Гьобелс: — … трябва да убедим всички, че това е комунистически заговор.
Хитлер: — Това е твой проблем, Йозеф.
Гьоринг: — … тревожи, знам идеалната изкупителна жертва… един полуидиот, който живее…
Химлер: … пет дни и аз ще го убедя, че той е главата на комунистическата партия на целия континент…
Последва хоров смях.
Пак неразбрано мърморене, после се чу Гьоринг да завършва едно изречение:
— … да уредим пожара. „Пожар?“
Ингерсол пристъпи към перваза на балкона, за да чува по-добре.
— … един тунел от… — Гьоринг ли беше това? Минути по късно се чу гласът на Химлер:
— Може би плъх и бомба…
„Плъх и бомба?“ — зачуди се Ингерсол.
— Плъх и бомба? — Хитлер. Също бе учуден.
— Просто накарайте един плъх да гладува ден-два. Подготвяте пожара в отоплителните канали на сутерена, поставяте капан така, че да възпламени огъня, когато щракне, и пускате плъха в канала. Един гладен плъх може да подуши храна на километри. Когато си намери храната, няма грешка. Сградата е стара, ще лумне като коледно дърво.
„Каква сграда — чудеше се Ингерсол. — И защо?“
Някой излезе на терасата отдолу. Ингерсол загаси цигарата си в навяния до вратата сняг и влезе вътре.
Какво ставаше? И какво значеше казаното от Гьобелс, че трябвало да се хвърли вината върху комунистите?
Актьорът седна на писалището в ъгъла на стаята, опитвайки се да мисли за филма. Имаше някои дребни неща, които искаше да промени, но не можеше да се отърси от случилото се през деня и невероятното предложение на Хитлер. Решението му бе мигновено и безвъзвратно.
После изведнъж стана и открехна вратата на стаята си. Чу вратите на дневната на първия етаж да се отварят, чу приглушени гласове да пожелават лека нощ, после долетя вълна от смях. Остави вратата открехната и се върна на писалището.
Долу Хитлер се обърна към Фирхаус и прошепна:
— Е, какво мислиш, Вили? Ще приеме ли нашият актьор предизвикателството?
— Мисля, че няма място за съмнение — отговори Фирхаус уверено.
— Е, след тази вечер, мисля, че храбростта не може да му се оспори.
— Всъщност — отговори Фирхаус — след този номер аз бих казал, че той е човек, който обича да поема рискове. Може би, без да мисли за последиците.
— Как стигна до това заключение?
— Той подложи на риск живота си, като се изкачи по заледената стена, без да го е грижа каква ще бъде вашата реакция. Просто не го интересува.
— Хм! Да не би да намекваш, че може да очакваме някои скрити изненади? Може би има… как ги наричате… фатални недостатъци?
— В никакъв случай. Мисля, че е идеалният човек за тази работа.
Фирхаус малко забулваше истината. Той знаеше, че всички човешки същества таят скрити изненади. Фирхаус бе опитен психолог и заклет скептик, който импулсивно гледаше под повърхността. Знаеше, че в студената клетка на мозъка съществуват фикс идеи, натрапчивост, скрити импулси, тайни, дори въображаеми приятели и че границата между неврастенията и психозата е наистина много малка. И че неврастенията се подчинява на тези страсти, а психозата е тяхна жертва.
Засега той базираше преценката си за Ингерсол само върху докладите на разузнаването. Хората на Химлер не си падаха по интерпретациите; те само събираха данни, а данните не даваха възможност за сигурен анализ на човека. Сега, след един ден и една нощ, през които наблюдаваше Ингерсол, в ума му се зараждаха някои въпроси. Беше ли Ингерсол ексцентричен артист? Или съществуваше някаква мрачна тайна, която се таеше в главата му и която в критични минути можеше да избухне като вулкан и да застраши изцяло поръчението му?
Накратко, беше ли този човек ексцентричен, невротичен, психозен?
Или и трите заедно?
Фирхаус просто не знаеше, но като мегаломан бе убеден, че ако актьорът приеме предложението на Хитлер, той ще може да го контролира и ръководи. Рисковано начинание, но човек трябва да поема и рискове. Бе убедил фюрера, че Ингерсол е идеален за тази цел, и сега бе прекалено късно да се откаже.