Минаха пет минути, преди Ингерсол да чуе стъпки нагоре по стъпалата и после по коридора. Той се наведе над бележките си. Чу как стъпките спряха и след малко на вратата се почука. Той се обърна, като се престори на изненадан. Хитлер надничаше през вратата.
— Извинете, полковник Волф, но вратата ви беше отворена.
Ингерсол понечи да стане, но Хитлер му махна с ръка.
— Седнете, моля. Не мислех да ви безпокоя.
— Моля, влезте — каза Ингерсол. — Просто нахвърлях някои бележки по филма. Дреболии, нали знаете. Тук-там да се отреже по нещо, такива неща.
Хитлер отвори вратата, но не влезе. Стоеше на рамката на вратата с ръце на гърба като на картина.
— Винаги се стремите към идеалното, а?
— Предполагам. И това подлудява техниците и монтажистите.
— Тогава си намерете по-добри.
— Все се надявах, че тези са най-добрите.
— Е, не мислех да ви преча. Благодаря ви отново за филма. Доколкото мога да съдя, всички са развълнувани от него. Сигурен съм, че ще го гледам още много пъти. И благодаря, че посетихте дома ми.
— Това е върхът в моя живот, майн фюрер. Аз трябва да ви благодаря. — Той млъкна за момент, после продължи: — Бих желал да ви се отблагодаря за любезността… до известна степен, разбира се. Страхувам се, че няма да е нещо така значително като кинжала.
— Всъщност би трябвало да ви подаря едно младо куче — немска овчарка, за другар по време на обучението. Но във вашия случай няма да е уместно.
— Една от моите слабости е хубавото вино — продължи Ингерсол. — Имам около двеста бутилки бяло и червено, френска реколта, в къщата си в провинцията. Бих желал да го получите вие, майн фюрер.
Хитлер бе искрено изненадан, но след миг значението на подаръка бавно избледня. Изражението му стана озадачено, после очите му се разтвориха и той широко се усмихна.
— Това е много щедър подарък, полковник.
Той млъкна и веждите му се повдигнаха въпросително.
— Когато Ханс Волф умре — каза Ингерсол, — виното ще ви бъде доставено.
Хитлер сви юмруци пред гърдите си. Лицето му излъчваше искрена радост.
— Значи сте съгласен?
— Да — каза Ингерсол и стана. — За мен ще бъде чест да бъда Siebenundswanzig.
— Сигурен съм, че ви е е било трудно да решите.
— Да. Но има още една трудност.
— И каква може да е тя?
— Има два проблема, които трябва да решим — каза Ингерсол и спокойно обясни кои са те.
Хитлер не трепна. Изражението му не се промени.
— Ще научите — каза той на актьора, — че това са проблеми, с които се справяме изключително добре.
Очите им се срещнаха и бавно, много бавно Йохан Ингерсол вдигна ръка за нацистки поздрав.
Адолф Хитлер отговори на поздрава и се усмихна.
8.
Вестникът беше отпреди пет дни и лежеше върху купчината всекидневници, разхвърляни на дъбовата маса в дневната. Вътрешните страници бяха извадени така, че продължението лежеше до заглавието на първата страница.
от Бърт Радмън, кореспондент на „Хералд Трибюн“
Баден-Баден, Германия, 7-и март. Йохан Ингерсол, най-новата филмова звезда на Германия, в отпуск след триумфалната световна премиера на най-новия си филм, „Der Nahct Hund“, загина днес, когато спортната му кола се подхлъзнала по един планински път и се сгромолясала от 3000 метра височина в дефилето.
Ото Хайнц, бивш гримьор, зарязал киното, за да стане прислужник на Ингерсол, също е загинал при катастрофата. Двете жертви бяха разпознати от Фридрих Крайслер, личен адвокат и агент на Ингерсол.
„Беше му много трудно — споделя Луис Бранч, кмет на близкия Баден-Баден, където били закарани телата след тяхното откриване от алпийските отряди. — Двете тела бяха ужасно обезобразени.“ Ингерсол бе ерген и според Крайслер, който очевидно е потресен от смъртта на своите приятели и колеги, няма наследници.
Ингерсол е бил полковник от СС и личен любимец на Адолф Хитлер.
Той шокирал някои от гостите на премиерата, като за първи път се показал в есесовска униформа.
„Германия загуби едно национално богатство — каза пред пресата канцлерът Хитлер. — Ингерсол бе на прага да стане най-голямата световна кинозвезда и като такава щеше да донесе нова слава на отечеството.“
По ирония на съдбата филмовата премиера, състояла се в операта „Ерол“, бе засенчена от подпалването на Райхстага, което бе забелязано по време на приема, последвал прожекцията. Гостите се тълпяха по балконите на театъра да наблюдават пламъците.