Последният филм на Ингерсол, „Der Nacht Hund“, беше оценен от критиката като неговата най-трудна и ужасяваща роля. Неговото творчество бе сравнено с това на американската филмова звезда Лан Чейни.
Фриц Юргенс, който режисираше последния филм на Ингерсол, го оцени като „прекрасен изпълнител, който наистина се вживяваше в гротесната роля, която изпълняваше. Той притежаваше голям потенциал за драматичен актьор.“
Ингерсол бе известен като маниакална, самотна звезда, която никога не се появява без грим. Той правеше всичко възможно, за да скрие своята самоличност от пресата, а също и от публиката. В двегодишния му възход в световното кино не бяха публикувани никакви негови снимки. Биографичните му данни в най-добрия случай са повърхностни. Единствените снимки на актьора са кадри от неговите филми.
Наведен над масата, Ингерсол се кискаше като препрочиташе статията и отпиваше от чашата с вино. Беше облечен в черна есесовска униформа. Ножът висеше застрашително на бедрото му в черната като абанос ножница. Униформата му прилягаше идеално — шивачът на Хитлер бе свършил страхотна работа.
„Боже, Боже! — помисли си той. — Да бъда засенчен от Райхстага!“ Закрачи из стаята наперено, като спираше за малко пред огледалото да се полюбува на отражението си. Униформата бе истинско чудо — съвършено елегантна и съвсем черна; коравите кантове се извиваха от бедрото към коляното и се скриваха в блестящите ботуши. Черепът на кокардата, токата на колана, която приличаше на сребърна лира, украсена с думите „Верността е моята чест“, сребърното СС върху яката като двойна светкавица — всичко това се открояваше върху черния вълнен плат. Ингерсол изправи рамене и викна на отражението си:
— Мирно!
Върна се при масата, прелисти вестниците и препрочете част от една статия за пожара.
„Маршал Херман Гьоринг, шефът на държавната полиция, каза, че Ван дер Любе бил намерен да се крие в залата на Бисмарк зад Райхстага. Според Гьоринг Ван дер Любе веднага признал, че е причинил пожара «за прослава на комунистическата партия».“
Гьоринг също каза, че в апартамента на Ван дер Любе били намерени комунистически памфлети и други лични вещи.
„Това очевидно е една трагедия, вдъхновена от комунистите — каза Гьоринг. — Цяло чудо е, че никой не е пострадал.“
Какъв брилянтен политически ход! Дори откритието, че Ван дер Любе е почти сляп и луд, бе игнорирано. Това не интересуваше никого. Почти веднага последва яростна реакция — пет дни след пожара хиляди комунисти бяха арестувани. Политическата сила на партията им бе сломена. Под претекст, че защитава държавата от насилието на комунистите, Хитлер бе издал декрет „За защита на народа и държавата“ и с един-единствен удар бе анулирал цялата свобода, гарантирана от Конституцията.
Пет дни след пожара този човек вече управляваше Германия с декрети.
Ингерсол отиде до кухнята да си допълни чашата. „Хитлер сега е император на Германия — помисли си той. — Господар на Германия.“ Засмя се и вдигна чаша в безмълвен тост за фюрера.
Внезапно чу как в ключалката на външната врата щракна ключа.
„Боже Господи — помисли си той. — Това е Фридрих. Той е единственият, който има ключ. Какво става?“
Чу как вратата се отвори, подът изскърца, после вратата се затвори.
Придвижи се до кухненската врата и скришом хвърли един поглед. Крайслер събличаше палтото си. Погледна към масата, отиде до нея и започна да прелиства вестниците и книжата. Огледа стаята и извика смутено:
— Има ли някой тук?
„Добре — помисли си Ингерсол. — Какво толкова.“ Влезе в дневната и каза небрежно:
— Здравей, Фреди.
Крайслер за миг онемя, втренчен в привидението, което стоеше пред него. После възкликна:
— Боже мой! — Гласът му едва се чуваше. — Боже Господи, ти ли си, Джони!?
— Телом, извинявай за каламбура.
— Не разбирам… какво, за Бога…
— Това е дълга и доста заплетена история, Фреди. Отпусни се. Ще ти донесе чаша вино. „Шатоньоф дю пап“, двадесет и девета година. Невероятна година.
— Какво става, по дяволите? — попита Крайслер вече по-високо. — Какъв номер си измислил сега? Къде е Хайнц? Как го убеди да се включи в това?
— Хайнц е мъртъв. Наистина.
— Тогава кой беше другият клетник, когото разпознах? Той беше облечен с твоите дрехи? Той беше…
— Нямам представа кой е бил, Фреди. Никога не съм го виждал. Не знам нищо за него и не искам да знам.
— Какво се случи? Дали Хайнц е качил някого по пътя? Как така той бе облечен с твоите дрехи?