— Мисля, че фюрерът не би се съгласил с теб. Той не се примирява със смекчени възгледи. Сляпо подчинение, това е което той — всички ние — изискваме. Някога фюрерът да ти е споменавал нещо за кучета?
— Да — каза Ингерсол. — Спомена, че на тези, които се обучавали за СС, обикновено им подарявали кученце, когато започвали обучението. Но в моя случай…
— Знаеш ли значението на това? Ингерсол се поколеба и вдигна рамене.
— Те са чудесни пазачи и много мили създания.
— И важна част от ритуала на посвещението — каза Фирхаус. — Обикновено всеки офицер от СС трябва премине през усилена тренировка. В началото му дават едно овчарско кученце като приятел по време на курса. Кучето и човекът започват да разчитат един на друг. И в деня, когато офицерите завършат обучението си и дадат клетва за вярност към фюрера, им се заповядва да прережат гърлото на кучето.
— Какво? — попита Ингерсол смаяно.
— Какъв по-добър начин да покажем, че сме верни на един господар? Че имаме само един приятел — Адолф Хитлер, и че ще изпълняваме неговите заповеди със сляпо подчинение?
Ингерсол не каза нищо. Очите му се присвиха и той изгледа Фирхаус продължително.
— Германският народ също трябва да се научи на сляпо подчинение — продължи Фирхаус. — Ако не си с партията, ти си против нея. Доброто практическо правило. Опростява нещата.
Ингерсол кимна в знак на съгласие.
— И сега Райхстагът гори — каза той. — Едно щастливо нещастие.
Фирхаус се засмя на противоречието.
— Точно така, приятелю. Един грохнал символ умира и нови ще заемат мястото му. Третия райх е точно това — нова подредба на нещата за Германия.
— Нова подредба на нещата — повтори думите Ингерсол. Погледна професора в очите и каза сухо: — Мисля, че е време да „умра“, професоре.
— Съжалявам, приятелю — каза Ингерсол, като сложи ръка на рамото на Крайслер и го поведе към масата. — Прощаваш ми, нали? Ядосах се. Знаеш как стават тези неща. Няма да позволим политиката да помрачи едно добро приятелство, нали?
Той посочи вестниците на масата.
— Помисли за това. Един шанс да прочета собствения си некролог. Не виждаш ли, че не можех да устоя на изкушението? Ти ме познаваш. Можех ли наистина да подмина това?
— Значи затова си го направил? За да прочетеш собствения си некролог? Затова ли си приел офицерски чин в СС?
— Аз съм нацист, Фреди. Знаеш това от години. Никога не съм го крил от теб.
— Но ти самият да се появиш публично в тази униформа! Осъзнаваш ли какво значи това за твоята репутация в чуждите държави? Съединените щати повече няма да купуват твоите филми. Нито пък Англия или Франция.
— По дяволите и трите. Още тези дни ще имаме ретроспекция на Йохан Ингерсол в Париж, Лондон и Ню Йорк.
— Не разбирам. Какво ще правиш?
— Не аз. Ние, Фреди. Какво ще правим ние.
— И какво ще правим ние, по дяволите.
— Ще умрем, Фреди — каза Ингерсол. Ръката му се плъзна по рамото на Крайслер, хвана го за косата и опъна главата му назад. Другата му ръка извади дългия нож от ножницата и бързо прекара блестящото острие точно от лявото ухо на Крайслер до дясното.
В началото Крайслер не почувства раната, толкова остър бе есесовският нож. След това усети парене под адамовата ябълка, погледна надолу и видя как гейзери от собствената му кръв бликат от разтворения в гърлото му прорез.
Опита се да извика, но излезе само едно последно клокочене. Не можеше да диша. Посегна към Ингерсол, но актьорът отстъпи назад и заби ножа нагоре, под ребрата, право в сърцето му.
Очите на Крайслер се подбелиха и той падна на пода като парцалена кукла.
Кръвта бликаше върху килима.
Ингерсол се наведе и изтри острието в сакото на Крайслер, после го прибра в ножницата. Обърна Крайслер по гръб и затъкна няколко вестника в раната, за да спре кръвотечението. Крайслер го гледаше с празни очи. Ингерсол ги затвори с ръка, после зави Крайслер с килима. Почувства невероятна възбуда, почти не можеше да диша. Отметна глава и отговори уста.
Възбудата продължи цяла минута или две, издувайки слабините му, напомпвайки слепоочията му с кръв. Той се свлече до масата, едва си поемаше дъх.
След няколко минути успя да прекоси стаята и да поръча междуградски разговор с Фирхаус в Берлин.
— Професор Фирхаус — дойде мазният отговор.
— Обажда се Сван.
— Сван?
— Да, Сван. Не ме ли чувате?
— Чувам ви.
— Трябваше сам да се погрижа за част от работата.
— Не разбирам.
— Току-що убих Фреди Крайслер. Завит е в килим в хола на къщата ми в Берген. Нямах избор.
Фирхаус млъкна за момент. Ингерсол почти чуваше как скоростите в главата на професора се превключват.