Тя се засмя.
— Като комплимент ли да го приема?
— Напълно — каза той.
— И с какво се занимавате, мистър Кигън?
— Франсис.
— Франсис.
— С всичко по-малко — каза той. — Предполагам, че ще го наречете разширена почивка. И малко бизнес от време на време.
— Колко хубаво — каза тя. — И кога не сте в почивка?
„Поразително красива — помисли си Кигън. — Пленителни очи и саркастичен глас, който същевременно и обещава, и забранява.“
Тя извади цигара и той я запали.
— Не знам — каза той с крива, почти арогантна усмивка и смени темата. — Снимате ли се в момента?
— Връщам се в Холивуд следващата седмица — каза тя. — Ще започна нов филм.
— И как се казва?
— „Дяволът е жена“.
Той се ухили дяволито.
— Колко уместно!
— Има нещо дяволско във вас, мистър Кигън — каза тя и го погледа право в очите.
— Чухте ли най-новото? — каза Голт, осъзнавайки, че всеки момент ще го игнорират напълно. — Тази сутрин Гьобелс наредил на всички американски телефонни централи да уволнят своите служители евреи. И в бъдеще ще могат да наемат само членове на нацистката партия. И посолството повече не може да сключва договори с евреите. Представяте ли си — германците да ни казват кого да наемем и с кого да правим бизнес.
— Това е тяхна държава — каза Кигън небрежно.
— Не, това е държавата на Хитлер — каза Дитрих. — Смешно е, че той никога не е бил избран за каквото и да е. Той загуби изборите от Хинденбург и Хинденбург го назначи за канцлер.
— Какво мислите за него? — попита Кигън.
Тя се поколеба и огледа салона, преди да отговори.
— Мисля, че е враг на всеки творец или интелектуалец.
— Никога няма да разбера защо германците не му се противопоставиха — каза Голт.
— Необходима е смелост, за да му се противопоставиш, Чарли — каза Кигън.
— Ние смазахме Германия. Версайският договор ги разори. Те вече нямат с какво да му се противопоставят.
— На чия страна си все пак? — попита Голт, очевидно обезпокоен от факта, че Кигън защитава германския народ.
— Тук не става въпрос на чия страна си. Това са факти.
— Те започнаха войната, ние я завършихме. Ти какво би направил, щеше само да ги удариш през ръцете ли? — сопнато отвърна Голт.
— Американците никога не са разбирали европейската политика — каза Кигън. — Нали знаеш какво говорят: когато избрахме Рузвелт, той прости на всичките си врагове, когато избрали Хитлер, той арестувал всичките си приятели. Разлика в гледните точки.
— Гледни точки! — възкликна Голт. — Неговата гледна точка са щурмоваците. Бият хората по улицата!
— Хайде, Чарли, нещата не са чак толкова по-различни при нас в Щатите. СА бият комунистите тук, ние наричаме ветераните комунисти и ги бием във Вашингтон. Гестапо конфискува имоти на евреите, нашите банки конфискуват жилищата на хората. СА бият евреите, ку-клукс-клан линчува негрите. Имаме безработица. По дяволите, ние просто имаме късмет. Ние си имаме Рузвелт, те си имат Хитлер. И повярвайте ми, има хора в родината ни, които мислят, че ФБР са също толкова опасни, колкото и Адолф.
— Не така високо! — изсъска Голт и се огледа, сякаш очакваше някой от държавния департамент да изскочи иззад саксиите с цветя.
— Значи вие не виждате заплаха за Америка? — попита Марлен Дитрих.
— Хитлеристите идват и си отиват — каза Кигън. — Щом германците си го искат, имат си го. Това не е наша работа.
— Не всички германци го искат — възрази тя. Погледът на Кигън за момент стана суров.
— Но всички си го имате — каза той. После усмивката му се върна.
— По дяволите, харесвам германците. Разбирам се с тях.
— Чух, че почти са те хванали при Бело Ууд — каза Голт.
— Е, там се споразумяхме. Аз им простих войната, те ми простиха мира.
— Удобно, нали? — каза Голт саркастично.
— Виж какво, Голт, тук си създадох доста добри приятели. Сигурен съм, че някои от тях са в нацистката партия. По дяволите, струва само шест марки на месец, за да членуваш. Не ги питам, това не ме засяга. Ако Хитлер им е по вкуса, това си е тяхна работа.
— Моля ви — каза Дитрих, — не може ли да сменим темата? До гуша ми дойде. Всеки, с когото се срещне човек напоследък, говори все за политика, политика, политика…
— Това е национално развлечение — каза Кигън. — Ние си имаме бейзбола, вие си имате щурмоваците. Тя се намръщи на сравнението.
— Какво ви доведе тук? — попита я Кигън в опит да смени темата.
— Не сте ли чули? Американското посолство е светското средище на Берлин този сезон. — Устните й се свиха в лека усмивка.